автор: barbacoa

За четвърти или пети път чува гласа на сина си откъм кухнята: “Мамо, искам вода!”, а тя стои втренчена в саксията и брои цветовете: две, пет, седем... Никога не е цъфтяло това цвете чак така... Ох, защо не си вземе стол, сам ще стигне до чашите на полицата и после ще си налее... Все нещо иска, все дай, донеси... Боже, добре, че расте бързо!

Оглежда цветето: как ли е цъфнало това цвете, корените му са цяла кошница, листата са изшилени като метли, не е пресаждано, не е торено, не е подкастряно.
- А не само, че е живо и зелено, ами и цъфнали седем цвята! – чуди се на глас.

- Защото го поливам – казва синчето в рамката на вратата, а цветето кимва. –Това е да си добър стопанин.