автор: barbacoa

Когато валят маргарити, той обикновено не се притеснява. Гледа как застилат асфалта с белите си венчелистчета, радва се на внезапния сняг, който не се нуждае от почистване и не кара пешеходците да се движат като пингвини. Най-любопитните се напъхват в очите му за целия ден, въртят се из главата му в танца на маргаритите (доста по-безопасен от онзи със саби) и го карат вечер да пише дълги писма на любимата си. Тя също е Маргарита.

Но Маргарита е друго цвете, тя не се храни с думи, нито с музика, а и не обича да чисти сняг. Пингвините (не винаги в черно, но винаги без вратове) я радват само когато плащат добре. Предпочита калмари и то по начина, по който ги приготвят в Плаза. Ала за там му трябват истински пари. Много от писмата му не стигат до Маргарита, защото тя е в Плаза, където някой друг се радва на добре разсъблечения й стайлинг. Понякога любимата му идва, разказва му нещо, плаче, после се любят и тя изчезва. За дълго.

Когато валят маргарити, той обикновено не се притеснява, но сега е различно. Усеща вкус на олово в устата си при полета на неговата Маргарита – доста къс полет, защото гарсониерата му е само на шестия етаж. Нямаше идея, че ще се случи: тя дойде, говори малко, плака много, не се любиха и излетя.

С бялата си рокля и русата коса наистина прилича на цвете върху асфалта. Неговото цвете.