автор: doriana-doriana

Това е истинската история на всички ни


Шишко беше член на Клуба на свободните имитатори. Свободните имитатори бяха няколко щураци, които всячески се опитваха да подражават на всичко, което не бяха те самите. Например Голият Бил понякога влизаше в кожата на някоя куртизанка, тъй щото заприличваше на безутешен травестит, а останалите падаха от смях, когато наблюдаваха превъплъщението му. Обаче Бил играеше отчаяно и отривисто, независимо от комичния ефект, който предизвикваше. Друг път Бетина Чортовска избиваше някой свой преден зъб и започваше да разказва староисландски приказки на урски диалект също като някоя баба-вещерица, която прилъгва малките деца да влязат в захарната й къщичка. Тогава останалите членове на клуба насядваха около стола на Чортовска и слушаха с дълбоко отворени уши, толкова наострени чудати уши Шишко никога не бе виждал, а през това време Бясното Хлапе Дизи пребъркваше джобовете на всинца им.

Шишко притежаваше завидна четинеста гърбина сякаш Господ бе посадил райската градина тъкмо върху раменете му за да имат възможността всички безутешни създания да намерят удобно укритие срещу бури и други разни нещастни събития. Неговата божествена способност на имитатор се състоеше в умението да предизвиква най-разностранни чувства у хората така, че да ги доведе до жалко състояние, състояние, в което Шишко можеше да направи с тях каквото си иска.

В този ден той вървеше гордо изправен по улицата, която междувременно изживяваше последните си за деня епилептични припадъци, шарена, гълчалива и топуркаща от стотици хорски крака. Улицата не млъкваше и препускаше в двете си посоки едновременно. Шишко пое по едната като внимаваше да не стъпва върху кучешките изпражнения, които бяха постлани на всеки петдесет сантиметра асфалт. Неговата весела трупа отскоро се засели в този странен град, като влечеше след себе си кратка поредица от странни събития, първото от което беше поставянето във вечно състояние на епилепсия тъкмо тази централна улица.

В един момент Шишко забеляза на тротоара предмет, който напомняше оглозган кокал. Той се наведе да го разгледа. Беше откъртен дамски ток от обувка. Нямаше цвят, но имаше набучени няколко кални есенни листа на върха. Шишко се зачуди чий ли е този ток, но всъщност сам се убеди, че точно това няма значение. Посегна и изтръгна токчето от калната фуга между двете плочки. Отърка му калта, издуха пепеляка, отскубна листата и ги метна зад гърба си, сякаш мяташе проклятие за вечна немощ на някой разбойник, а след това прибра странния предмет в джоба си. Реши, че токчето ще бъде следващото нещо, което ще участва в поредното имитаторско изпълнение на Клуба на свободните имитатори.

ххххххххххххххххххххххххххххххххххх

Нямаше как да знае Шишко, че този ток принадлежи на тайнствената Ди – непокътнатото божествено чувство на този град. Ди, която бе перачка, готвачка, тайнствена метреса, Принцеса на Компресираната материя, Властелинка на Ентропичния Синтез и Царица на крадците. Имаше странността да преодолява само с еманирането на женственост всякакви глупости и простотии, които обикновените граждани материализират ежедневно.

Ди работеше като обяснител. Сега ще запитате какво работи един обяснител. Ами, това е човекът, който независимо каква длъжност изпълнява, винаги може да Ви обясни нещата от живота и антиматерията, колко градуса е в момента температурата на въздуха, какъв е азимутът на съвестта ви, откъде произтича проклятието на нилските жреци, каква е етимологията на думата „истукан” и как да стигнете до кръчмата „Светата проститутка”, описана в туристическите брошури на града.

Всъщност Ди бе проста рецепционистка в един плувен басейн в центъра на града, точно на улицата, която често изпадаше в абсанс. Огромните витрини на фоайето на плувния басейн, където се намираше рецепцията бяха леко затъмнени, така, че изкривяваха светлината по странен начин и правеха всички обекти от външната страна на витрините да изглеждат пластични същества, чиято воля е вдъхната направо от космоса. Поради тази причина Ди смяташе, че наблюдава свещено тайнство всеки ден и затова по никакъв повод и за нищо на света не желаеше да си намери по-достойна и по-добре платена работа от тази на рецепционистка в плувен басейн. В точно този плувен басейн.

ххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххх

Токът от обувката, който Шишко прибра в джоба си, бе нейн, но доскоро беше във владението на някакъв канибал, умрял злощастно в бой с едно улично куче. Кучето бе захапало канибала за шията, случайно притискайки сънната му артерия. Кучето бе именно кучето на Павлов, но това няма никакво значение.

Мисълта ми беше за канибала, който също няма никакво значение в тази история, освен, че временно бе приносител на счупения ток на Ди. По време на уличния бой токът се бе търкулнал обратно в междуплочното пространство и си бе останал така до мига, в който Шишко не го намери и пъхна в собствения си джоб.

хххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххх

Същата вечер Клубът на свободните имитатори щеше да изнесе поредното си представление в два акта. Представлението нямаше точно място, на което да бъде показано. По-скоро то се твореше от всеки член на клуба по отделно и по отношение на нищо неподозиращите граждани на този град.

Днес беше време за темата на Шишко с неговото умение на манипулира хорските чувства. За целта токът на Ди щеше да свърши идеална работа. В този момент Шишко влезе в периметъра на затъмнената витрина на плувния басейн. През стъклото Ди схвана, че този човек имаше гъста райска растителност върху гърба си - видя да подскачат игриви басни по космите му, даже за момент й се стори, че различава един съмнителен исторически факт, провесил туловище като тропически ленивец.

И нали беше безукорен и педантичен обяснител тя се опита да вникне задълбочено и с разбиране в съществото на Шишко, но витрината на басейна отблъсна погледа й и той плясна отразен обратно на плочките в краката й. Хм. Любопитно й стана.

ххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххх

Шишко влезе във фоайето на плувния басейн. За миг изпадна в лек шок от непредвидения сумрак, който стъклата на витрините определяха според вкуса на Ди.

- Добър ден! – каза Шишко.

- Добър ден! – отговори Ди.

- Вие май сте тази, която си играе със сенките в този град? – реторично поде той.

Ди се обърка. Всъщност никой досега не бе дефинирал заниманието й на обяснител по този начин. И всъщност – да, май наистина заниманието й беше именно това.

- Хайде без излишни въпроси! – стегнато отвърна тя. – Мога ли да Ви помогна с нещо, мосю?

- Говорите ли френски? – учуден подскочи Шишко.

- Но какво общо има френският тук? Искате ли нещо или просто минавате да си почешете езика за сметка на едно бедно момиче?!

- Бедно момиче ли сте? – злорадо продължи той.

- О! Оставете ме на мира! Освен това сте грозен с тия космаци по гърба! Искате ли билет за басейна или не? Може би Ви е трудно да плувате с тази гъста растителност? Мога да Ви помогна...

- Харесвам самоуверените жени! – Шишко се облиза. Предстоеше вкусно ястие за ядене. Той реши, че е време неговото представление на свободен имитатор да започне.

- Може би трябва да се поопознаем! Откъде разбрахте, че съм с космат гръб?

И ето тук Кралицата на всички обяснители не можа да даде искреното си и точно дефинитивно обяснение.

хххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххх

В това време Голият Бил умираше. Не, не образно казано, а буквално. В този момент се роди един истински травестит. Както играеше ролята си пред публиката в един бар, на Били взе да му харесва. Забавляваше го един снажен господин с вкус към твърде цветни и накичени дами и към сметановата торта. Господинът го ласкаеше. Направо го ухажваше. Душата на Бил отдавна намираше вместилище в имитаторски направеното тяло на травестит, но точно в този ден и час взе да й харесва.

Харесваше й, понеже за първи път Голият Били взе да разбира какво е да си наистина травестит. Не наужким. Досега той беше един обикновен упорит актьор с умение да флиртува по женски с други мъже и така да им помага да достигат до истината за себе си. Но днес той откри, че това занимание страшно му харесва и че всъщност вече душата му не бе гола. Беше облякъл единствената същност, която му отиваше. И той се влюби в нея, ама така се влюби, че повече не искаше да бъде Голия Били.

Така той остана в травеститското тялото завинаги и престана да съществува за съотборниците си от Клуба на свободните имитатори. Беше престанал да бъде имитатор. Започна да живее себе си. И умря.

Да, Голият Били наистина умря. Роди се Облечената Бела.

А снажният господин покани Бела на танци. На танците Бела забрави завинаги Шишко и останалите.

ххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххх


- Искате ли да видите нещо невиждано досега? – рече Шишко.

Ди се подразни. Рядко някой успяваше да разколебае търпението й и устоите й на обяснителка. Затова отговори привидно спокойно:

- Не ме вълнувате особено!

- Но Вие ме вълнувате! Вижте какво намерих преди минути на улицата! – Шишко извади от джоба си дамското токче и го поднесе под носа й. Тогава тя зяпна, понеже не очакваше да види тъкмо онази част от любимия си чифт обувки, която смяташе за безвъзвратно изгубена. Всъщност токът от обувка беше класически Вдъхновител на идеи и пространства. Нещо като магическата пръчица за магьосниците, като жезълът за жреците. Само, че за един земен обяснител бе важно да има такъв Вдъхновител на идеи и пространства. С него Ди изменяше времето и манипулираше сенките. Чудеше се защо от известно време не й се отдаваше това великолепно занимание с лекота както преди. „Ето каква била работата!” – си рече тя. „Нима съществуват крадци в този град, известен с приказното си добродушие и честност? Е, добре, че се намери!”. Сега щеше да може отново да вдъхва смисъл в работата на пощальона (иначе той постоянно мислеше за самоубийство) и желание за любов у разлюбените младежи (тъй като в противен случай същите нямаше да напишат любовни стихове никога повече). Както и сила в пресните родилки, които отказваха да кърмят, понеже бяха обладани от безсилие. Бебетата им втори ден не бяха сукали. В болницата на града имаше много родилки. Всичките бяха пресни.

ххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххх

По това време на уличния площад преминаваше процесия. Всъщност тази процесия беше свързана с недоволството на гражданите срещу кметското управление, което налагаше всички да притежават часовници. А който не притежаваше, кметската управа му имплантираше направо върху китката на лявата ръка.

Така господстващата партия налагаше на всинца да живеят по строго определено от нея часово време. Без значение, че то няма нищо общо с действителната времева посока на часовия ръкав. Времевата посока бе фиксирана в центъра на Вселената и от нея тръгваха всички възможни темпорални криви и прави ръкави или канали. За да бъде здраво застопорена в центъра на Вселената, времевата посока бе закована с единствения предмет, който служеше именно за това – токът на едната от любимият чифт обувки на Ди.

Ходейки по улицата, Ди отмерваше темпоралните импулси, прекъсвания и дължини. Когато чифтът обувки почиваше на тъмно в килера, Времето спираше и хората излизаха от реалността, сякаш актьори махаха театралните си костюми и грим. Умираха, с една дума. Така умря и Голият Били, но това беше друга история, от друг времеви ръкав. Тъкмо в една такава времева пауза някакъв шмекер, който не знаеше къде да се дене и каква работа да си намери взе, че отключи пантите на токчето на Ди и то остана във фугата на плочките на тротоара. И тъкмо тогава шмекерът основа политическа партия и провъзгласи целите й – ТОТАЛНО ВРЕМЕ ЗА ВСИЧКИ.

„Дрън-дрън!” – си бе помислила Ди.

Но Ди, както всяка обяснителка бе безкрайно наивна. Е, добре, де, понякога!

ххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххх

Докато времето бе спряло се случиха няколко неща. Преди да ви разкажа за тях трябва да се върнем в плувния басейн, в чието фоайе леко приведен стоеше Шишко, подпрял се с лакет на рецепцията, а с другата си ръка стискаше мръсен кален ток от дамска обувка.

- Това е Ваше, мисля! – кротко каза Шишко.

Стоп! Шишко не каза това. Нека върнем времето назад и да видим истината!

ххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххх

Докато времето бе спряло се случиха няколко неща. Преди да ви разкажа за тях трябва да се върнем в плувния басейн, в чието фоайе леко приведен стоеше Шишко, подпрял се с лакет на рецепцията, а с другата си ръка стискаше мръсен кален ток от дамска обувка.

- Как видяхте, че съм с космат гръб?

Ди мълчеше. Лявото й око потрепваше в нервен тик. Косата й стърчеше на посоки като все едно бе бръкнала в контакта. Дишаше тежко. Предстоеше буря. Ди подуши с нос въздуха. „Никаква буря не е! Озонът е твърде рядък!” – помисли тя. Но все пак идваше буря!

- Вие да не сте от онези, които могат да разлагат времето и пространството на съставните им части? Ще ми разкажете ли нещо повече как „виждате” човека в абстракта? Като интегрална схема? Или като късове нарязано месо?

Стоп! Шишко не каза това. Нека върнем времето назад и да видим истината! Истинската истина! Наистина!

ххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххх

Докато времето бе спряло се случиха няколко неща. Преди да ви разкажа за тях трябва да се върнем в плувния басейн, в чието фоайе леко приведен стоеше Шишко, подпрял се с лакет на рецепцията, а с другата си ръка стискаше мръсен кален ток от дамска обувка.

- Как видяхте, че съм с космат гръб?

Ди мълчеше. Лявото й око потрепваше в нервен тик. Косата й стърчеше на посоки като все едно бе бръкнала в контакта. Дишаше тежко. Предстоеше буря. Ди подуши с нос въздуха. „Никаква буря не е! Озонът е твърде рядък!” – помисли тя. Но все пак идваше буря!

- Никаква буря не идва! Времето зацикли, госпожице! – на Шишко започна да му става досадно. Ръката му, която държеше тока взе да отмалява, а лакетът, с който се подпираше на ръба на рецепцията го заболя – някаква малка жила се беше изопнала накриво, мръсницата!

Ди – обяснителката се чудеше какво става...

Стига вече! Тоя филм го гледахме няколко пъти, нищо, че краят е с различни варианти!
Може ли най-накрая да отпушите времевият ръкав, моля!
Моля!

хххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххх

Шмекерът, който се бе издигнал до върха на хранителната политическа верига се подсмихваше тайно в шепата си. Имаше няколко развалени зъба и поради тази причина в устата му вонеше, а той не смееше много-много да приказва с хората очи-в-очи. Предпочиташе да го прави в микрофон и на някоя трибуна, отвисоко на множеството.

В микрофона се чу пукот.

- Проба-проба...Едно-две-три! Чуваме ли се? – рече малкия шмекер с големите уши. Защото освен воняща уста имаше големи плаващи уши. Защо точно плаващи е трудно да се каже, може би защото бяха добре омускулени за плаване или рафтинг.

- Вие сте задържани в пространствено-времевия континиум! Не се съпротивлявайте! Извършители сте на умишлено престъпление от общ характер! – тук ушаткото със зловонната паст направи пауза, за да изхрачи високопарно в юмрука си привидна плюнка.

- Предвид упорития ви отказ и двамата да носите часовници и предвид трикратните неуспешни опити от наша страна да ви се имплантира чип с темпорална настройка, сте осъдени на закачение във времето и пространството за неопределен срок!

Нито Ди, нито Шишко беше наясно кои бяха „те” с опитите от „тяхна” страна за имплантиране на чипове.

- Но аз съм член на Клуба на свободните имитатори! Нима е възможно един свободен имитатор да носи часовник? – понечи да възрази в своя защита Шишко. Космите на гърба му бяха настръхнали така, че бяха направили изумителна гърбица под пуловера му.
Ди не можеше да повярва колко е гъста четината му.

- Уважаеми, който и да сте там! Ръката ми взе да измалява от подпиране върху тезгяха! Бихте ли преустановили този тормоз?! – отчаяно възропта Шишко.

Той нямаше представа, че бе настъпило ТОТАЛНОТО ВРЕМЕ ЗА ВСИЧКИ и ходът на историята бе спрял, така, че онези няколко неща, които трябваше да се случат и трябваше да ви разкажа не се получиха и преди да ви разкажа за тях трябваше да се върнем в плувния басейн, в чието фоайе леко приведен да стои Шишко, подпрял се с лакет на рецепцията, а с другата си ръка да стиска мръсен кален ток от дамска обувка...и Шишко да попита Ди как е видяла, че е с космат гръб, а Ди да замълчи, лявото й око да потрепва в нервен тик, косата й да стърчи на посоки като все едно бе бръкнала в контакта, да диша тежко, да ич се струва, че предстои буря, Ди да подуши с нос въздуха и мислено да намаже върху филията на реалността времеви пласт от сорта „Никаква буря не е! Озонът е твърде рядък!”, но все пак да идваше буря!

Всъщност нищо от това, което дотук описах не се случи. Жалко!

Ди бе пресметлива малка кучка. И хитра също! Да не си помислихте, че Ди просто си стои осъдена на закачение във времето и пространството за неопределен срок? О, как не! Тъкмо това си помислихте! Ди има органическа непоносимост към всякакви имплантанти. Веднъж опита да си вкара подкожно любов, но не успя и поради тази причина разбра, че притежава железен имунитет срещу всякакви посегателства и простотии на разни люде със зловонни усти и плаващи уши. Включително и срещу времево-пространствено закачение!

Ди се уригва – наобяд хапна салата с репички и рибено масло. Уригването й идва добре, тъй щото тя грабва внезапно токчето, което стърчи кощунствено от ръката на Шишко – изкривен в неестествената си поза, наплюнчи го и тутакси го залепва обратно на обувката си (междувременно тя беше тъкмо с този любим чифт обувки без цвят).

Микрофонът отново пропуква. Малкият шмекер, взел кметската власт в хранителната верига без да иска хлъцва и затова микрофонът пропуква.

- Ало! Другарке! ТОТАЛНО ВРЕМЕ ЗА ВСИЧКИ е! Къде се намирате! – нахалникът е истински уплашен. Под мишниците му се стичат гъсти струи, под носа му се е образувала чудна мазна вадичка.

- Майната ти, „Сони”, „Ролекс”, „Заря”, „Восток” или както там се казваш! Обяснението ми за теб е просто – малко лайненце, изпълзяло от сфинктер ани на антиматерията! Виж колко лесно те дефинирах, забрави ли, че съм Вселенски обяснител? Пту! – и Ди се изплюва напосоки, без да осъзнава, че потопява остров Ман и Фарьорските острови с приливна вълна от нищото, а Полинезия е наводнена тоз час с онзи потоп, който после щеше да бъде обяснен с шарени картинки по пещерите и весели фигурки на Великденските острови.

Нищо! Важното е, че отново настъпва Сътворение. Шишко не вярва на очите си, но малкият мазник е наврян обратно в тайнствения сфинктер ани на антиматерията и изчезва...

Токът на обувката на Ди просветва мистично. Очевидно предстои да се случи всичко както трябва. Ди го настъпи с настървение, прибра зад ушите си щръкналите коси, разтри окото си, което надаваше налудничеви пулсации, които приличаха на тикове и въздъхна!

- Е, сега трябва всичко отначало! Да видим сега...така...кой темпорален канал да отпуша? – хич и не помисли, че ново Сътворение не означава на всяка цена същата, абсолютно същата реалност.

И изведнъж на уличния площад тръгва процесия. Всъщност тази процесия е свързана с доволството на гражданите от кметското управление, което налага не всички да притежават часовници. А който не притежава, кметската управа му изтръгва импланта направо от китката на лявата ръка (който през цялото това време си е бил там).

Така господстващата партия се опитва да освободи всинца да престанат живеят по строго определено часово време, поради това, че то няма нищо общо с действителната времева посока на часовия ръкав. Времевата посока е фиксирана в центъра на Вселената и от нея тръгват всички възможни темпорални криви и прави ръкави или канали. За да бъде здраво застопорена в центъра на Вселената, времевата посока е заключена с единствения предмет, който служеше именно за това – токът от обувката на любимият чифт обувки на Ди.

Ходейки по улицата, Ди ще отмерва темпоралните импулси, прекъсвания и дължини. Когато чифтът обувки трябва да почине на тъмно в килера, Времето ще спре хората ще излязат от реалността. И както актьорът маха театралния си костюм и грим след представление, така и някой друг човек ще захвърли умореното си тяло, докато си намери свежо такова. Ще умре, с една дума. Така, както умря и Голият Били, но това е друга история, от друг времеви ръкав, в която в същото време ще се роди Облечената Бела. Ще я забавлява в този момент един снажен господин с вкус към твърде цветни и накичени дами и към сметановата торта. Господинът ще я ласкае. Направо ще я ухажва. А накрая ще решат да си родят много деца.

Ди ще продължава да препуска по плочките на фоайето на плувния басейн, в който ще работи като рецепционистка. Но това й занимание ще бъде само привидно, понеже Ди, която ще е перачка, готвачка, тайнствена метреса, Принцеса на Компресираната материя, Властелинка на Ентропичния Синтез и Царица на крадците, ще има странността да преодолява само с еманирането на женственост всякакви глупости и простотии, които обикновените граждани материализират ежедневно.

Ди ще бъде обяснител. Ди е обяснител. Ди беше обяснител.
Сега вече не се питате какво работи един обяснител. Защото независимо каква длъжност изпълнява този странен човек, винаги ще го познаете по случките, които сътворява от живота ви, а на всичкото отгоре ходи на прекалено високи токчета...

А Шишко всъщност ще се запитате кой е! Не се питайте, защото него го няма – не е сътворен още и никога не е бил сътворяван! И какво е това глупаво нещо като Клуб на свободните имитатори? Що за глупост е това, а?!