автор: hixxtam

Последни съчки. Пламъкът догаря.
Усуква мисли с ехо и вибрато.
А вените са струни на китара,
в прощален блус прегърнали съдбата.
Танцуват въглени. Последните искрици
потъват в стон, по-черен от безумие.
Дисторшънът превръща голи истини
в едно крещящо с болката бездумие.

Прощален блус, по-дълъг от очакване.