автор: hixxtam

Денят е сив, студен, разплакан,
наследник на една безумна нощ.
Нощта в която никого не чаках,
разкъсана от мисли и без прошка.

Прегръщаха ме спомени от август.
Септември бе протегнал топла длан.
Сълзите на октомври бяха празни,
ноември – от илюзии пиян.

Зад думите - желания и гордост.
И „Besame... „ кънтеше всяка нощ.
Дъждът отмива сетните акорди,
а чувам шепота: Обичам те...Все още...