автор: mamasha

Повтаря се вечният код под небето ­
за кратко сме всички на тая земя.
И мойта звезда за отвъд ще засвети...
Нека тогава във вятър да се преродя­ -

в лекия полъх на бриз край морето,
сутрин събудил и опънал платна,
ласкаво устни целувал, милвал лицето,
преди във вълните да легне с нощта;
вятър есенен да бъда в простора,
разрязал с птичи крилe залези алени,
шумно с дъждовните облаци спорещ,
топлинка пиещ от огнища запалени;
искам бореят да бъда – ледена хала,
дето зиме завива полята със сняг.
Сред красота, тъй пленително­бяла,
ще си отивам... И пролетно пак
ще се връщам – зефир, в листи зелени
шепот заплел и песен млада в гнезда...
Даже само дъх да остане от мене,
дъх нежен да е от светла мечта...

музика