автор: elsion

Тази нощ ги наряза луната.
Беше строга, двурога... От лед.
Част от тях ги нахвърля, ръбати,
късче тук, късче там, късче в мен.

С част набоде до кръв тишината,
част провеси по болния мрак,
с част от тях ми назъби душата.
Част от тях ми се впиха в плътта.

Тази нощ ми надъвка строфите
С леден хихот оглозга римите.
И сега с тънки струйки обич,
пиршеството си щедро полива.

Тази нощ натроши ми звездите
и ги вряза във мокрия пясък.
Там до смърт ги кълваха птици,
и превърнаха в морски крясъци.

По небесните струни виснаха
на парцали разкъсани срички.
Колко още остава, Истино,
докато се срути ... всичко?