автор: tomatroev

Лев Балкански до Тома Троев
(продължение)

Както и да е...
Харесал си, значи, Лев Толстой прабаба ми Марушка.

Тя се казвала Мария, но той така и викал на галено: „Марушка, любов мая!...Мая ненагледная!...”
Откъде знам това?
Ами от писмата, от къде другаде да го знам?!
Ти откъде знаеш за пра-пра-прадядо ти Тома?
И аз така...
Ей такъв топ писма имам! От графа до баба ми Марушка. Писал и графът, писал и любовни писма от Русия... Как копнее да я види... и така нататък!...
Защото той не стоял много в България. Стоял, стоял, колкото да... нали се сещаш какво?
Освен това, и братство направили в селото. всички там станали Толстоисти, вегетарианци... и други такива дивотии!...
Дошло време да си тръгва Лев Толстой за Русия, да си пише романите там, а след три месеца получава писмо от България, от неговата Марушка: „Така и така, Лев Николаевич, любими, преди да дойдеш ти в наше село, бях девица, а сега съм трудна и някъде по Гергьовден, каза ми баба, ще го бъде...” Е, не го е писала писмото лично тя, поп Любчо го написал, а тя, накрая с трепереща ръка, едно малко кръстче направила, вместо подпис...Един вид, подписвам се: твоя Марушка!...
Не знам аз за твоите папируси, дето си ги намерил, но писах аз, Троев, на мои приятели в Русия... Отишли те в оная Ясна поляна, дето е там. И там, в музея имало наистина такова писмо! Там е, пазят го в архива на писателя... Както се казва: прошнуровано, прономеровано, заведено за вечни времена!
С очите си го видели хората! Ти какво си мислиш? Няма грешка, всичко е точно... Ако не ти се вярва, може да провериш!...
Писал прадядо ми Лев Николаевич писма на Марушка, писал и накрая решил сам да дойде при нея.
Ама, ще кажеш, той нали бил женен! Как така ще дойде?!
Знам, знам, ама такъв бил обичая по онова време: като подуят на някоя девойка корема, те не се женят, разбира се, за нея, а и намират мъж от същото село, един вид кумове стават, кръстници стават, нали разбираш?
Моят прадядо, Лев Толстой, на колко такива сватби е бил кръстник там, в неговото село, знаеш ли! Че то, дет се вика, сега, в Русия, половината село може и да са ми някакви братовчеди по бащина линия...
Та значи, дошъл Лев Николаевич пак в България при Марушка и и намерил мъж.
Добро момче намерил: кротко, работно, от същото село – пра-прадядо ми Ганчо.
Задомили я, значи, Марушка за Ганчо.
Такъв бил обичаят тогава. Скрито – покрито.
Как се навил пра прадядо ми Ганчо?
Това си е било далавера бе, Троев!
Като намерят графовете мъж на такава девица, дават и чеиз.
На Ганчо още и два бивола му дали, един кон с каруца, дал му графът и пари, да си построи къща... Как няма да я вземе?! Ще я вземе, не ами - и ръка ще целува...
А пък бедно момче бил този пра прадядо Ганчо, гол като пръчка, няма какво да се лъжем...
И ето, изведнъж, от последния бедняк в селото, сега – пръв чорбаджия!
Такива работи ставали едно време, Троев...
Та имал, значи, този мой пра-прадядо чорбаджи Ганчо, син – Левчо, и аз, на, на него съм кръстен. От там е тръгнал нашия род...
Ето, ти за твоя род пишеш, подхванал си го чак от Стария завет... И други, виждам, пишат за рода си,за корена си... Защо и аз да не напиша за моя? И аз съм родолюбец, и аз съм патриот!
Засега пазя писмата на моя кръвен пра-прадядо Лев Николаевич до баба Марушка в сейф, на сигурно място. Един вид – да съхраним родовата памет...
Смятам, Троев, и аз да разкажа за тази любов, плюс писмата – едно триста страници може и да докарам...
Но в писателствуването, братко, не съм много добре! Неми се удава този занаят! Па и време нямам, нали знаеш, депутат съм, гледам и бизнеса да върви... Сега не е като едно време - да си седиш и да си чакаш заплатата... Времето е пари!
Ходих аз при оня, журналиста, нахакания, нали го знаеш, дето написа книга за Певицата. Добре пише, копелето, спор няма, ама ми вика: „Фифти-фифти ще делим, бай Левчо, иначе няма да стане! Аз, кай, ти обещавам тираж сто хиляди бройки и ако не ги продам, на, заплюй ме!”
Хубаво, ама много пари иска бе, брате!... По десет лева,примерно, ако е бройката... На, сметни ги!... То си е направо жив грабеж! Много нахален тоя бе, Троев?!
Как да му дам толкова пара?
Че то, пра-дядо ми Ганчо, дето с цяла Европа да е търгувал, пак е цепил парата на две – той в гроба ще се обърне!...
Та си мисля – ти да я напишеш, а? Един вид – редактор да бъдеш...
Виждаш ми се разбран, скромен човек...
За парата ще се разберем, няма страшно, няма да те излъжа! Предчувствие имам аз, че с тебе добра работа ще свършим. Мен предчувствието не ме лъже... Само кажи – съгласен ли си?
Ако да – да си стиснем ръцете и да почваш да пишеш!
Ще чакам отговор!
Адресът ми е: София, пл. „Народно събрание”, за Лев Балкански.
Може и по емайла, я да ти го дам аз за всеки случай:


София
С уважение: Лев Балкански
3. 05. 2009г.



П. П.
Троев, онова, Софиянчето, чувам, купило много лозя по вашия край? Голяма мушитрънка е той, да знаеш! Все по далаверите е!... Купих и аз още преди години тук-таме някой и друг парцел край морето... Ти как си мислиш – да не съм по-прост от другите?! И още мисля да взема! Както се казва – инвестиционни намерения имам...
Ще кажеш – то от баницата вече само трохите останаха...
Ама не е така!
Ето, в горските фондове сега е хляба, Троев, гледам колегите тук, в София, как им точат ножа, а почне ли и там да се реже, ще има за всички!...
А пък и по места, по общините, все някой и друг общински парцел ще е останал непродаден... Не може да няма и при вас нещо, някой и друг декар...
Ти нали си там? Па ако се имате с кмета, отиди и го питай: „Така и така му кажи – наш човек е!”
Пък като стане далаверата, аз си знам: те, кметовете, по десет процента вземат, а вашият – интелигентен човек, не е алчен...
И не се притеснявай, и за тебе ще има процент!
Така стават сега тези работи, Троев...

Твой приятел: Лев