автор: Angela

Сама отново аз без теб оставам.
Не знам защо отново ми горчи.
Дали любов такава заслужавам?
Сърцето ми отчаяно мълчи.
Сама до дъно болката изпивам,
че "чуждата жена" съм аз за теб.
И пак вълни от мъка ме заливат
и обичта превръщат те в море.
То лудо хвърля се върху скалите
и в тях разбива мощната си гръд
и сребърните пръски се разлитат
за първи или за последен път.
Съмнения душата ми измъчват,
а огънят все още ме гори.
Любов и болка никога не свършват.
В надеждите ми винаги си ти.