автор: pijama

И сякаш винаги ще има начини
да те намеря и да ти се вричам,
мое усмихнато момиче.

Ще се скрием от твоя враг - разума -
моя сутрешен приятел.
И ще пътуваме някъде - например Сиатъл?

Ще оставаме насаме и ще си говорим.
За пазаруване и за кино,
и за думите и хората отминали.

Ще скитаме сами на тялото в топлината,
ще посрещаме нощта и светлината й.
Но не днес и не скоро.

Имаме гости. На гости ни е умората.
И чичо й - безразличието.
И двете им деца - студенината и приличието.

Но ти обещавам,
мое усмихнато момиче.
Нека само си тръгнат, нека затворя вратата.

Отново да се обичаме.
Сами в тишината.