ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД
Регистрация
 ХуЛитери:
 Нов: Perunika
 Днес: 0
 Вчера: 0
 Общо: 14143
 Онлайн са:
 Анонимни: 764
 ХуЛитери: 0
 Всичко: 764
 |  Очите ме болят от взиране във тъмното.
Дъждовни капки просълзяват по стъклата...
Безлюдно е. Студено е. И стръмно е...
А самотата пак - треперещо позната.
До кръв се впиват пръстите в дланта.
Изглежда времето дори е спряло.
Прекъсва някъде в средата песента...
Само болката все още е... до болка цяла.
Глава изправям бавно... С гневен жест
избърсвам сълзите набързо и през рамо
изхвърлям отчаянието – толкова за днес!
И чакам... чакам да се съмне само....
Публикувано от alfa_c на 12.03.2009 @ 14:05:37
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 17
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
| "А от утре..." | Вход | 18 коментара (32 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: А от утре...
от Ida (cwetiata_na_ida@mail.bg) на 06.08.2009 @ 14:01:31
(Профил | Изпрати бележка) | Бъди! И с вдигната глава
повярвай в себе си! Това
помага по-добре от билки...
И ще се свършат страх и болки... |
Re: А от утре...
от vikito_1960 (vikito_60@abv.bg) на 06.08.2009 @ 13:59:58
(Профил | Изпрати бележка) http://viktoriaivanovaa.blog.bg/ | Добре, че си ти, за да прочета нещо добро.
Знаеш ли, сякаш неумишлено и подсъзнателно, пращам тук и качествени и некачествени работи. Сверявам се.
Чета и оценките на другите за най-различни творби - там често се хвалят абсолютно пошли неща. |
Re: А от утре...
от aurora (vasia@hulite.net) на 31.03.2009 @ 16:35:47
(Профил | Изпрати бележка) | А на мен, чесно казано, ми се искаше да си прав...
Спохожда ме, колкото и да го гоня. Явно ме харесва, макар че аз никога не съм го харесвала:) |
]
Re: А от утре...
от drama на 12.03.2009 @ 14:35:45
(Профил | Изпрати бележка) | Познатото чувство и тук го срещам!
Хубаво е! |
Re: А от утре...
от aurora (vasia@hulite.net) на 12.03.2009 @ 15:24:03
(Профил | Изпрати бележка) | Залепило се е за мен и не пуска:)
Благодаря ти! |
]
Re: А от утре...
от kasiana на 12.03.2009 @ 15:10:20
(Профил | Изпрати бележка) | Великолепно, Аурора!!!
А това "И стръмно е" в третия стих
е изключително!!! Пространство, много, много
пространство- нагоре, макар да е стръмно!!!
Бъди благословена!!!
касиана |
Re: А от утре...
от aurora (vasia@hulite.net) на 12.03.2009 @ 15:50:10
(Профил | Изпрати бележка) | Стръмното не е толкова страшно, страшно е ако е хлъзгаво:)
Благодаря ти:) |
]
Re: А от утре...
от vanilin (vivian55@abv.bg) на 12.03.2009 @ 16:46:51
(Профил | Изпрати бележка) | Понеже винаги сме били задочни приятели, предлагам:
Очите ме болят от взиране във тъмно...
Дъждовни капки просълзяват днес в стъклата...
Безлюдно е. Студено е. Осъмнах,
а самотата пак - треперещо позната...
До кръв се впиват пръстите в дланта ми.
Изглежда времето дори сега е спряло...
Прекъсва мойта песен. Филиграмни
са болката и моят глас. Изцяло...
Глава изправям бавно... Но с протест...
Избърсвам сълзите - набързо и през рамо,..
Изхвърлям отчаянието!... И за днес
ми стига!... Чакам да се съмне само....
Макар че и в случая има промяна в метриката на последното четиристишие.
Не искам да го вижда друг. А и ти там така си решила.
С уважение и с надежда да помогнва: Ванилин
|
Re: А от утре...
от aurora (vasia@hulite.net) на 13.03.2009 @ 09:18:56
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти за редакцията, зарадва ме:)
Но като че ли тя лекичко променя внушението, особено на второто четиристишие - не толкова като звучене, колкото като идея. Поне на мен така ми се струва.
Сега като гледам предложението ти, в главата ми изникват един куп варианти, малко или много по-различни... което значи, че редакцията ти е много добра и ме вдъхновява:) Но това стихче е оптечатък на един точно определен момент и всяка промяна би го отдалечила от него.
И още нещо - радвам се на приятелството ти, макар и задочно.
Поздрави:) |
]
Re: А от утре...
от voda на 12.03.2009 @ 19:04:15
(Профил | Изпрати бележка) | Стих за самотата.
Тъжно е..
И аз обичам да пиша за тъгата.
Поздрави, Аврора! |
Re: А от утре...
от aurora (vasia@hulite.net) на 13.03.2009 @ 09:07:32
(Профил | Изпрати бележка) | Пишем за нея, защото вероятно я познаваме:)
Иначе щяхме да пишем за друго...
Благодаря:) |
]
Re: А от утре...
от joy_angels на 12.03.2009 @ 20:45:14
(Профил | Изпрати бележка) | Представи си жена, приета посред нощ в болница, защото може да изгуби нероденото си дете. Нищо не се знае. Трябва да чака. Отчаянието няма да помогне. Болката е непоносима (душевната). Самотата - също. Единственото упование е вярата. И надеждата, че ще съмне... и за двамата.
Тази жена би написала такъв стих, Аурора.
Поздравления!
:))) |
Re: А от утре...
от aurora (vasia@hulite.net) на 13.03.2009 @ 09:28:55
(Профил | Изпрати бележка) | Не случайно хората казват "Утрото е по-мъдро от вечерта". Утрото е символ на надеждата, на новото начало, а понякога - и на оцеляването...
Важното е винаги да има едно "утре", което да осветява пътя:)
Благодаря ти:) |
]
Re: А от утре...
от regina на 12.03.2009 @ 23:42:15
(Профил | Изпрати бележка) | само да се съмне, и да спре дъжда,
пък нека да е само мрачно утро.
и нека през нощта да не умра,
преди денят да пукне.
-----------------
прощавай - развълнувах се нещо...
поздрав! |
Re: А от утре...
от aurora (vasia@hulite.net) на 13.03.2009 @ 10:05:58
(Профил | Изпрати бележка) | | Благодаря ти, и аз се развълнувах от коментара ти:) |
]
Re: А от утре...
от vrabets на 13.03.2009 @ 09:12:27
(Профил | Изпрати бележка) | Чудя се какво пониква след всичките ни "малки смърти"?
Може би утрото ще го роди с надежда в светлината на деня?!
:) Здравей! |
Re: А от утре...
от aurora (vasia@hulite.net) на 13.03.2009 @ 10:14:48
(Профил | Изпрати бележка) | А аз се чудя как изобщо нещо успява на поникне:)
Поздрави!:) |
]
Re: А от утре...
от HANS на 13.03.2009 @ 13:29:19
(Профил | Изпрати бележка) | | "Съмва се" - чудесна българска думичка, сложена в чудесен
стих...Ще има ли и "мръкване"? |
Re: А от утре...
от aurora (vasia@hulite.net) на 13.03.2009 @ 15:22:14
(Профил | Изпрати бележка) | Естествено - да може да съмне, трябва преди това да е мръкнало.
Някои може би ще кажат, че първо съмва, а след съмването винаги мръква, но на мен повече ми допада обратния вариант:)
Поздрави:) |
]
Re: А от утре...
от Vesan (proarh92@abv.bg) на 18.03.2009 @ 15:46:49
(Профил | Изпрати бележка) | Силно!
С удоволствие те чета!
Поздрави! |
]
Re: А от утре...
от doktora на 26.05.2009 @ 11:01:32
(Профил | Изпрати бележка) | изживяното от мен...съпричастен
но прекалено страдание
но великолепно стихо...
;)ало Зора, изгрей най-после, мила...
от брега на морето)) |
Re: А от утре...
от aurora (vasia@hulite.net) на 03.06.2009 @ 15:33:09
(Профил | Изпрати бележка) | Ще изгрея... някога...
Обещавам, док:) |
]
Re: А от утре...
от aurora (vasia@hulite.net) на 03.06.2009 @ 16:15:15
(Профил | Изпрати бележка) | Ами то си е старт... друг е въпросът за какво...:)
Благодаря ти! |
]
Re: А от утре...
от Iony_ada на 14.08.2009 @ 09:58:39
(Профил | Изпрати бележка) | Ако успееш да заспиш, ще се съмне скоро.
А от най-голямото отчаяние се ражда най-голямото изкуство.
И ти го доказваш с това прекрасно стихотворение.
Поздрави! |
Re: А от утре...
от carpediembaby на 06.07.2010 @ 07:25:18
(Профил | Изпрати бележка) | Имаме очи, но сме слепи...
В душите ни грее светлина, а изригваме мрак... |
Re: А от утре...
от ru (ru.yanina@gmail.com) на 08.07.2010 @ 17:20:55
(Профил | Изпрати бележка) | Глава изправям бавно... С гневен жест
избърсвам сълзите набързо и през рамо
изхвърлям отчаянието – толкова за днес!
!!!!
Толкова за днес!! От утре - нов ден, ново начало, нови успехи!!!
Поздрав за хубавия стих! |
|  |
Начало
ХуЛитери
