автор: tomatroev

Аз не признавам вашата държава!
Каквото искате правете с нея.
Пристигнал ли съм или заминавам?
Не, просто тук, в Сарафово, живея.

Така, когато там, на север, океана
от бряг до бряг понякога замръзва
от дълбините рибите, замаяни,
нагоре, към повърхността, се устремяват бързо.

Като спасителен и чуден рай тогава
е малката пролука в ледовете.
И неподвижни, дълго те край отвора остават,
и жадно дишат кислород хрилете им...

Така и нас ни задушаваше лъжата,
срещу омразата безсилни бяхме ние,
спокойно спяха другите, когато
готов бе този град да ни убие.

И часове пътувахме във мрака
през тази сънна, призрачна пустиня.
А истинска, по-хубава от всякога
бе там, край Яра, моята родина!


Преодоляла хаоса, като галактика
над залива едно летище свети,
където ражда се светът и ни очаква
сред воя на излитащите самолети.

Летището – където се завръщаме
в друго, по-достойно измерение.
Тук щастието никога не свършва
и всеки, който иска, може да си вземе!

А колко светли, чисти и красиви
са мраморните му просторни зали!
И ние до насита се опиваме
от свобода, култура, идеали...

Аз не признавам Вашата държава.
И нека я залее с кал потопа!
Едно летище само ни остава –
най-слънчевата точка на Европа.