автор: tomatroev

Моето любимо място
е край дюните на поморийския бряг –
пустош между солниците и плажа,
там рядко стъпва човешки крак.

Кучета убийци живеят наблизо –
мога да кажа къде.
Видях следи – някой в моето място влиза
пясъка да краде.

Може би това място не е за мене?
Ще мога ли утре да си простя?
А студени, по-студени, още по-студени
са всички стари мои любими места.

Но аз усещам с кожата си: топло, по-топло, още по-топло,
като в детска игра,
ново място, нова среща, усмивка, поглед,
полуприкрити бедра...

Спасителен път през пустинята – стъпка по стъпка,
меден лек за ухапване от змия,
предчувствие за златното тракийско слънце
над Обетованата земя.