Ти казваш, че...
Виното ражда доверие.
Надипляш чаршафа ми – трудна асма.
Наместо филизи поникват съмнения.
Пълзят безпощадно по мойта снага.
На гроздове трупа се нямо желание.
Преливат казани с порочна вина.
И после е тихо. Подобно дихание
на мъртво пияна самотна жена.
И после е глухо. Единствено здрачът
мирише на прясно косена трева.
(Мъжете от малки са гроздоберачи,
нашепваше мама, преди да заспя.)