автор: railleuse

на теб и на Елиза :)

Отдолу,
някъде от дъното на кладенеца:
- Все още се задавям от въпросите
А дяволчето във съня помоли,
(не помня думите, а формите им странни -
на сълзи?,
усмивки?…)
когато наблюдавам полета си падащ да не нося
заострени предмети
Също, връзки ключове
Не носих, никога не нося. Но пък колко скачах
под масичката за изящното ключе
И плувах в собствено море, и мишка ставах…
Така и не отворих на градините потайната врата
И знам, и знам, че зад съня ми нещо продължава…

А се изсипа щур порой от Заек Мартенски :)
Но Март така и не настъпи
За Заека (когато според него си във кладенец)
подскоците са само амплитуди:
От пек - към студ
От студ - към смъртен студ
Оттам - в бездумие,
или в безвремие,
или пък в безтегловност -
както предпочиташ
И ако, превъзмогвайки синкопите, опиташ
в окото си да отразиш очите му
на полудяващ при вида на кръстопът бездомник,
рискуваш, въпреки защитната окраска,
да изгориш в сълзата си, Дъждовнико

Дъждовниците, с жълто-чер чадър
И те като дъжда са - ненавременни
Ала пък мястото им - във дъга след дъжд е
Може би…
В очите им се отразяват хвърчила
с коприва и
с мънисто във опашките
И адски странно е, да, адски странно, те летят
Макар и злостни, слуховете да твърдят,
че всъщост падали били
Летят - видях! И отразихме се в очите си