...И живея така – смътен спомен
за ония, които забравям...
Валери Станков
Стар албум.
И снимки стари -
лица,
усмивки,
оживяващи болки -
времето
ги е наредило
като мъниста
на броеница...
Лица...
Усмивки...
Болки...
Отпечатъци от
уж заздравели рани,
бразди
от острите нокти
на спомените.
За да не забравиш
тръпка
от нежно признание,
за да си спомниш
мечти
под шепота на вълните...
Болки...
Усмивки...
Следи
от целувки на зажаднели устни,
от топлината на нежна прегръдка
или на милваща лицето ръка...
И всяка усмивка,
и всяка болка
е сълза,
жигосала надълбоко...
Мълчаливи лица,
забравени усмивки,
оживели болки -
дири
върху кадифето
на сърцето.
Букет от незабравки...