автор: tsveti

докога ще се мъчиш, сърце,
докога ще се мяташ, птицо
обезкрилена
докога ще се блъскаш в железните шишове
с пресъхнал гръклян,
с източена кръв,
забравена песен,

пускам те, птицо жестока,
впий човка изпий ме
до корен изпий ме

а после
най-волни крила разпери

високо литни и запей

изпей ме,

по целия свят

ме извикай,

като се върнеш

право при него литни
на рамото – пристан

косата му разрови
с човчица лепнеща
от мойте мелодии
с главичка го погали
попей му

и пак полети,

волна моя,

сиротнице