автор: zinka

Събирам се-
от звезден прах,
от огън,
от взривове,
от сини небеса
Събирам се,
но все не ми достигат
две шепички –
човешка топлина.
Безверието ме руши,
убива,
пилея се-
на вятър бял прашец.
Опитвам
себе си
да преоткрия
в енергия
пътуваща от теб.
Енергия
която ме взривява,
енергия
която ме държи,
енергия
с която осъзнавам,
че виртуала
може да боли !
А времето –
една летяща зала
без изходи,
без входове,
без брод,
съдбата ни
навива – черно-бяла
на малка точица –
наречена живот!