Клатя се
на стремето,
провиснало
меко между нас
и обхождам
с очи всяко кътче
наострено
в твоето тяло
Мокри са думите ми,
когато облизвам
миглите ти,
от нетърпение
заскрежени
Всеки ъгъл
и всяко море
с твоите цветове
е осквернен
и без да искам
те изтисквам
до крайчеца
на времевото
свършване
Ще продължим ли
или да се разбуждаме?