автор: io

Големият град... С хилядите коли, с метрото и тежката миризма на парфюми, пропили кожата ти...
Ежедневното бързане, тъпкането на едно място и вечното закъсняване за срещи. Претъпканите магазини, пустите булеварди и парковете, пълни с кучета. Хилядите хора, които всеки ден забързани, те подминават, отнесени в собствени мисли и мърморещи под носа си.

Тук всеки ден е еднакъв... И ти си част от това. Един омагьосан кръг, в който седмиците минават като на кинолента и ти се питаш дали и защо си и ти част от тоя черно - бял и скучен филм.

Времето - непитащо и бързащо - минава покрай теб със замах и ти чувстваш как с него минава животът ти. Поглежда те от 5 крачки разстояние и ти маха весело с ръка: "Кога ще ме догониш?" - пита, "Кога ли?..." - мислиш си, и махаш с ръка - "Ще мисля утре". Утрешният ден... и нощта преди него, изпълнена с планове, пътища, по които си решил да минеш - утре! Неща, които все отлагаш, и за които утре би бил идеалният ден... До позвъняването на часовника, което те вади от сънищата - мечти, и ти автоматично ставаш и повтаряш ежедневния си ритуал - кафе, цигара, ключ, врата, метро, бюро, телефони, обяд, книжа, pазходка до трамвая, вечеря, легло, филм и сън - това е!

До следващия ден, час, минута, секунда, миг, който с нищо всъщност не може да те учуди, без дори да си даваш реална представа за това!