автор: div_i_besen

Нощем те гледам.
Когато си лилия нежна
луната в прозореца свети.
По твоите извивки плъзгам ръце
и ги усещам кадифено-седефени...
Когато си лилия,
нежно отварям листенцата,
бавно пия мед от цвета...
Когато си лилия
съм твойта езерна постеля.

Нощем те гледам.
Когато си роза
дори звездите се скриват
и вятърът блъска навън...
Когато си роза
си дива и нокти забиваш
във моята плът.
Когато си роза
страстта ти на капки
се смесва със моята страст.

Нощем те гледам,
а сутрин, когато
я няма луната
тогава усещам,
че твоето тяло
било е при мен през нощта,
събрало
и бялата лилия
и дивата роза
във моята нежна и страстна
жена.