автор: tintiri

Три рáзкрача и свършва стаята.
Три рáзкрача и сто стени.
И има тайна тука, но не знаят – тя
мастиленият път ще отклони.

Скърцалото на стола непотребно е.
Отвън не слуша никой, спрял дъха.
Стените са отрупани с учебници,
а още по-учебен е прахът.

Китарата подпряна до колоната,
четвърта струна скъсана, нали?
Три-четри стола, масата и по-натам
тетрадката с изписан лист.

Един екран поглъща очертания
и шепа копчета потропват в ред,
предначертан от старите предания
и азбуки на древния завет,
един екран, завързан за кутия,
бучаща равномерно в своя ход
и гледай, гледай – погледни ги тия
ръце по копчетата във галоп…

Три рàзкрача със стъпка нервна,
напред, назад, тетрадка, химикал,
часовник, който нищо не измерва…
Да ги сменя, какво, какво бих дал!...

Дамаските, непрани от години,
пердетата, смърдящи от тютюн,
изтрити чехли, върнати роднини,
отблъснат свят от грозния ми клюн…

- - -
Това е стаята, в която крача.
Ако преминете наблизо някой ден,
ако наминете под мен,
в прозореца отворен
ще чуете как грача.