автор: daik

Нощ, покрии ме и постой
в тишина и във забвение,
приласкай ме със видение,
отдих дай ми, дай покой!

Нека във съня притискам
утешител мой нищожен,
призрак бързащ и тревожен,
призрака на мойте близки.

Незабравени и скъпи -
те със мен да разговарят
и усмивка да оставят
над тъгата да престъпи.

Със семейство, вечерта
да ме срещне в кът спокоен…
сякаш аз не съм затворен,
сякаш съм на свобода.

НОЧЬ

Ночь,- приди, меня покрой
Тишиною и забвеньем,
Обольсти меня виденьем,
Отдых дай мне, дай покой!

Пусть ко мне слетит во сне
Утешитель мой ничтожный,
Призрак быстрый, призрак ложный,
Легкий призрак милых мне!

Незабвенных, дорогих
Наслажуся разговором:
Повстречаюся с их взором,
Уловлю улыбку их!

Предо мной моя семья:
Позабыты все печали,
Узы будто не бывали,
Будто не в темнице я!