Пиша писмо, но малко дълго стана.
Спрях за миг дотук да прочета.
Даже и идеята не мога да му схвана...
Почакай малко! Кой написа го това?
Тук гледам някой сложил думите: "прости ми"
Пък по-натам - "аз нивга не греша"
"не мога да живея без тебе, о, любима"
"излез веднага от живота ми... сега!"
Прелистих го набързо и хванах по към края.
"животът ми без теб е като утро без роса!"
По-долу от мастило сърчице едно изваял.
Завършил с думите - "но май е по-добре така..."
Внезапно осъзнах и погледът ми спря -
бях отворил плика,
който вчера бе забравила.
Аз не пишех върху своите листа,
а върху писмото,
дето беше ми оставила...
Blaze