автор: elrisha

Събота е. Вечер… топла и ясна. Чува се глъч. Музика. Смях…
Присядам тихо, скрита зад пердето... до прозореца. Заслушвам се…
Някаква гадна тръпка полазва по гърба ми. Паля цигара. Май отворих втората кутия преди половин час… засмуквам бавно. Облак сивкав дим се стеле като змия над главата ми. Някакси ми е... тъмно. Дали е от тишината в стаята? Ставам и... светвам лампата, но… погледът ми пак е мътен. Измокрих си бузата..
Премествам се на стола... пред бюрото. Придърпвам препълненият пепелник и отново се вторачвам в онзи син прозорец, изпълнен с картинки и букви. Нямам сили. Ръцете ми тежат и отказват да докоснат клавиатурата. А уж Интернет било хубаво нещо…
Чудя се кое му е хубавото… в събота… вечер?! Да знам, че има и други самотници, отчаяно тракащи по машината, за да откраднат миг внимание?!…
Някой ми пише… Бил самотен. И тъжен… Какво да му кажа?! Нима мога да вдъхна утеха и надежда някому, докато самата аз се чувствам като препикано мушкато?! Редят се прозорци… хора… сами в събота... вечер…
Не искам да съм при тях!!!
Тегли ме навън… при онази музика... и смеха…
Но не мога да мръдна. Стоя като прикована на стола… нали се сещате за онези големите пирони на нозете…

"Не унивай!.. Не си сам!… Аз съм тук, с теб!"…иконка с фалшива усмивка и … SEND…