автор: phifo

Разказвачът на приказки си играе с олющени думи.
Не е бил със жена и не знае за златния косъм.
Че плячкосаха малката щерка. В ланшната шума
бе парцалена кукла, и награда - красива и боса.

Ще простене дървото - булдозерът вече ще действа.
Дъщерята е с опит. Да забравим какво сме прочели!
Не прилича на кучка, и много държи на семейството,
но от златните ябълки почти нищо не можеш спечели.

А мъжете забравят да дишат, зноят в очите им свети,
щом минава в квартала уморена, и гледа унесено.
Каруцарят насън от косата й таен камшик си изплете.
А тя помни дървото - и стона му крие във песен.