Утре по това време се случи премиерата на книгата ххх. Дойдоха авторите, издателите, печатарите, роднини и приятели на Книгата, наблюдатели от Общността.1 След кратко слово 2 на представителя на печата 3, хор на таванските старци изпя няколко народни песни 4. В последвалата бурна дискусия 5 авторите и издателите изясниха спорните места.
1 общо около 0,31 човека.
2 Хайде, че ще метем
3 бай Генчо от печатницата
4 "Думба-Лумба", "бим-бам-бум", "много хора",...
5 откъси от дискусията:
А: Ти що издаваш такива буклуци?
И: Па отде да знам, да не си мислиш, че съм я чел. Ами вие що пишете такива глупости?
А: Щото сме умни. За това и не я четем, за да не оглупеем.
.......
А: На жена ми й хареса корицата.
А: А пък на дъщеря ми вкуса на съдържанието, а корицата я изплю.
И: Аз пък намерих 3 правописни грешки в първата дума.
А: Откъде намери време да четеш правописни речници?
....
А: Ти защо си дал егземпляри в библиотеките, ами ако някой я прочете?
И: А ти защо даде на Адаш ръкописа, той вече я чете.
А: Той го е сложил в ГСМ-а и чете като СМС-и. Ами ти защо даде на редактора егземпляр?
И: Не е страшно, той не знае езика.
А: Значи остава да откраднем от библиотеките и ще стане "Книгата, която никой не ще прочете"
И: Библиотеките и така ще я пъхнат в складовете си. Няма по-сигурно скривалище.