автор: mihof

...от гърлото му излезе само сподавен стон...

II.

Ще разкажа една по-стара история, около 5 месеца по - рано от описваните събития.Тя ще осветли голямия страх на Вик от свещениците.
И така - нашият герой се пробуди от дълбокият си сън и се завъртя на дясно. Пред очите му се откри плашещата гледка на окървавен труп с одделена от тялото глава. Вик се покри с малки капчици студена пот, миризмата на разлагащ се труп се беше пропила във всичко около него, ужасът му се покачваше с всеки изминал миг, устата му се отвори в беззвучен крясък, но от гърлото му излезе само сподавен стон. След неопределено за него време, струващо му се цяла вечност, но всъщност не повече от 5 секунди, той се осъзна че всъщност лежи в леглото си и се тресе, овладя се малко-помалко, най напред затвори устата си, пое си дълбоко дух (от което му се доповръща), с голямо усилие на волята си спря треперенето на цялото си тяло и опита да мисли трезво. Очите на отрязаната глава го гледаха с невярващ поглед.Клепачите им липсваха. Почти цялата кожа от лицето-също,само тук-там се виждаха части, всъщност по-скоро боядисани като кожа, отколкото покрити с такава. Трупът лежеше на половин метър от главата, кожата и там липсваше. Допреди няколко часа това беше ходещо и говорещо същество на име Рашид. Е, говорещо е малко превувеличена дума за по-скоро бълбукането на давещ се който вика за помощ, нo вече на метър под водната повърхност. Той всъщност беше целият странен, много странен, не само гласът му, който всъщност хората приемаха лесно от един чужденец. Той никога не показваше дори и малка част от тялото си, на ръцете носеше ръкавици, лицето му беше винаги скрито зад фередже, това което се виждаше беше винаги намазано с толкова дебел пласт грим, че всички говореха че трябва да притежава работилница за производството му, инаk би се разорил. Какво стана - Вик не си спомняше точно, но знаеше че всъщност той беше виновника за смъртта на Рашид.
Вечерта в страноприемницата се беше запознал с една доста красива млада чужденка. На това място се събираше почти целят град на чашка (всъщност, не идваха само тези, които бяха под чехъл). Елен се казваше и твърдеше че е дошла от другата страна на границата. Никой нокога не беша ходил там и всички се надпреварваха да питат най-различни неща, като се почне от това дали всички жени там са красиви колкото нея и се стигне на политическият ред в страната и. Тя отговаряше доста неясно на въпросите, малкото което разбраха беше че до там са около пет дни бърз ход на кон, че жените там са красиви, дори много от тях по-красиви от нея, и че нямат свещеници. Последното уплаши простите селски хорица не на шега, как така без църквата, че нали Бог говори чрез нея, ако ги нямa свещениците, как ще знаят кога да сеят и кога да чакат бедна година и т.н.
Най-странното от всичко беше че нейният поглед непрекъснато се спираше на Вик. Той беше свикнал да го заглеждат жени, но тази тук беше по-жена от всичките които бе виждал през живота си. Чувстваше се неудобно, но след по-малко от половин час и той почна да я съблича с поглед.
Това което последва след като си тръгнаха не е толкова важно, тъй като това са неща, които се случват между мъж и жена насаме и нямат пряка връзка с нашият разказ.
Това което ни интересува е че след като Вик заспа, Елен започна да прави някакви странни ритуали над спящото му тяло: отвори малка кутийка с някакъв прах, взе една щипка от него и духна в лицето на спящият. Почна да говори на неразбран език, мога да ви кажа че след като свърши, Вик беше изцяло под волята и. Тя го събуди и му каза че трябва да идат при Рашид. Тръгнаха, навън беше навяло почти еднометрови преспи, ходенето беше доста трудно. През целят път не си казаха нито една дума. Всъщност те почти не бяха говорили помежду си. Почукаха на вратата на търговеца, вече беше около един след полунощ.
" Кой откачалник чука по това време " - се разнесе бълбукaщият глас на Рашид отвътре.
" Стара приятелка " - беше бързият отговор.
Вратата се отвори след дълго трополене на веригите, заключващи я отвътре. - Колко се радвам да те видя... - развълнувано бълбукаше Рашид. Светлината огряваше отзад плешивото му теме, Вик за първи път виждаше главата му без фередже.
" Влизайте, че изстина къщата" - отдръпна се от вратата. Неканените гости влязоха през широката врата. Зад гърба им Рашид започна да заключва веригите.
" Няма да е нужно," - прекъсна го Елен - " ние сме за малко, по-добре ще е, ако ти дойдеш с нас."
Рашид се огледа, забеляза погледа на Вик опулил се в лицето му, изглеждащо полуразложено под светлината на далечното огнище:
" Това е от едра шарка," - заобяснява той - " карах я около половин година преди да пристигна, обезобрази цялото ми тяло..."
" Обисненията са излишни, той е приятел... " - Елен взе да потропва нервно с пръсти по бедрото си - По-добре побързай да се облечеш, защото нямаме много време.
Рашид се обърна и припряно се отправи към вътрешността на къщата.
След по-малко от десет минути се появи, това вече беше Рашид, същият който бе свикнал да вижда Вик.
Излязоха и тръгнаха към малката но добре затоплена къща на Вик.
Влязоха, Елена се обърна към Рашид :
" Събличай се. Затворете си очите. И ти също " - вече гледайки към героя ни.
Двамата започнаха бързо да изпълняват нареждането, - Легнете един до друг и да не сте смели да погледнете- продължи след малко Елен - и да не сте мръднали.
Мъжете послушно се отпуснаха на леглото на което допреди час лежаха Вик и Елен. Същата започна да нарежда някакви странни предмети около двамата. Приличаха на харпии с разперени криле и изпънати напред шии. Заедно с това започна да изговаря странни, непознати (очевидно на чужд език) думи.
След като изговори няколко изречения, светлината идваща от огнището рязко намаля, от устите на харпиите започна да излиза дим, а Елен заговори невероятно бързо. Вик не се стърпя и поотвори очите си докато започна да вижда помалко. Елен се бе надвесила над тих и правеше странни движения. Вече не му се струваше красива-напротив, наместо очи имаше само две огромни черни дупки, носът също липсваше, зъбите и бяха оголени. Очите на героя ни се отвориха широко и видяха как от неговото тяло се процеждаха тънки линиии материя към Рашид и покриваха тялото му, което започваше да добива нормален вид.
Вик предположи правилно че това ще го погуби, че тези двамата ще вземат по някакъв начин тялото му и премери с очи разстоянието до меча подпрян на масата - две крачки , изпъна тяло, скочи и с едно движение беше на половина път, нишките свързващи го с Рашид се изпънаха и го задържаха. Елен го погледна с празни очи.
" ЛЯГАЙ " - изпищя, но той продължи да опъва нишките и допря с пръсти меча си. Хвана го и с един удар разсече черепа на Елен, вторият замах отдели главата на Рашид от тялото му.
След това Вик се строполи на леглото и изгуби съзнание.
След като се поосвеcти, се огледа, очевидно нишките свързващи го с Рашид бяха изчезнали, но по тялото му имаше многобройни белези като че е минал през месомелачка, цялото тяло го болеше. Опита се да се изправи, но не се получи, нямаше и капчица сила. Падна по гръб в леглото и заспа.

Втори ден Вик не се появи в кръчмата, същото се отнасяше и за чужденката. Никой не беше виждал и Рашид, той не отвори и магазина си. Започнаха търсенето от дома му - нищо не намериха. Разбиха капаците на магазина - пак нищо освен оръжията му. Решиха да проверят и Вик, никой не искаше да има нищо общо с това, но свещеника, които изпълняваше и ролята на съдия, настоя да идат.
Заблъскаха по вратата на дома на Вик - нищо. Свещеника реши че ще разбият вратата. В момента в които стpажниците заблъскаха с опакото на мечовете си отвътре се чу -" Идвам...". Вратата се открехна след минута, видяха Вик - по-точно само очите му, защото цялото му лице беше кафяво от съсирената кръв.
" Водете го в подземята" - каза свещеника, и стpажниците го хванаха от двете страни и без никаква съпротива от негова страна го отведоха до килията.