автор: Alisa

Добра нощ, капитане изхвърлен
на брега на своите сънища!
Аз отдавна не съм ти разказвала
как вълните във тъмното зъзнат
като камък в очите на празника.
Много празно остана морето,
а ни беше уж до колене…
Пасианси редяхме по пясъка
и си вярвахме - имаме време
да издигаме пясъчни кули.
Всеки път ги събаряха бурите
и какво от това, щом смехът ни
обосяло се плискаше в пяната.
Беше много солено морето…
(Много сол поделихме с теб двамата
и взаимно пестяхме катрана.)
За какво си протягаш ръцете?
Ослепял си. А мене ме няма...