автор: Plazma_Boy

...Как започна всичко...

И ето от къде започва всичко...Майка и Татко се разведоха преди години и аз останах да живея при майка.За голяма жалост баба ми,майката на майка ми,почина-поклон със сълзи на очите пред светлата и памет.Тогава дядо ми дойде да живее в нас,докато продадат апартамента в Карлово,за да купят в Пловдив,защото този, в който живеехме ,беше и все още е на половина на баща ми.През цялото това време, докато остана напълно сам в апартамента,а и от както живеех само с майка,в нас беше кръчма,механа и дискотека взети заедно.Все пак майка ми е лекар, работи на 3 места и има много нощни дежурства.Всяка вечер като е нощна-купон.Като е през деня на работа- пак всички в нас. Цялата махала- сулю и пулю,с извинение.На никои не му пукаше, дори когато дядо ми беше в другата стая,пак- музиката на макс и луд купон до сутринта. Рядко някой да помогне да изчистим, за да нямам проблеми с майка, а и да не я натоварвам да ми чисти кочините. А за счупените неща в къщи- да не говоря, милиони са. В началото купоните бяха само с пиене, но постепенно почнахме да пушим трева отвреме на време,а след това всеки ден.Много рядко изпускахме да не дръпнем един джойнт. Дойде и времето на амфетите и бонбоните (екстазито). С тях купоните бяха уникални наистина. Нямат забравяне и не съжалявам за тях, винаги бих си направил такъв купон с приятели ,но да не е всеки ден. Най много 1-2 пъти в месеца, без да се прекалява и злоупотребява .Въпрос на избор и вкус.Всеки избира как да се забавлява. Но при нас амфетите специално станаха ежедневие. Почнахме да прекаляваме.Дори спряхме да пием.Тоест пиехме, ама супер-супер рядко.Какъв купон без алкохол? Седим, пушим трева, шмъркаме амфети ,играем карти или си разправяме простотии- най вече кой каква простотия направил, казал или тем подобни глупости.Дори музиката свиреше слабо.Преди имах проблеми с комшиите заради музиката, дори на полицията се обаждаха,а сега от дъжд на вятър някой як купон,най вече по празници- рожденни дни ,именни дни и всякакви такива и комшиите няма за какво да се хванат.Всичко е тихо и спокойно.Веднага се усети промяната, хората не падат от небето, а и нали има новини- там всичко казват. И така хората започнаха да ни наричат наркомани. Не че са прави,но отстрани така изглежда, а и като не знаят много много, само каквото са чули или видели.И въпреки, че на нас не ни се искаше и дори не си го признавахме, хората си ни наричаха така.Но на нас не ни пукаше, нали ни е яко, да си говорят каквото искат хората.По това време майка още беше в къщи ,тоест не се беше преместила другаде с дядо.И когато това стана...О Боже...все едно времето спря , а светът под мене рухна! Грешен завой и хоп- падаш стръмно надолу.Ех да знаех тогава –да завия в друга посока,но сгреших и паднах надолу и никой не подаде ръка да ме хване, да ме измъкне, да ме спаси от жестоките мъки и същинския ад. И започнах да падам...