автор: Slon-Madrigal

Срещаха се съвсем явно - той не искаше да се крие от никого, напротив - искаше всички да видят как стиска за хубавия задник жената на Маринов, как съсипва скъпите й копринени рокли с просташките си пиянски изпълнения.
Още в самото начало й беше предложил да й дава пари, за да си купува там бельо и парцали, но тя го изгледа, тръсна комбинезона в ръцете му и стана от леглото, за да отиде до банята. А той лакомо следеше поклащането на бедрата й и крехката тъмна сърцевина помежду им, която го подлудяваше.
Мачкаше тази жена до забрава, искаше да я притежава напълно, до последния сантиметър мокра кожа...
Всяка вечер я извеждаше из града, тя пристъпваше до него на тънките си токчета, миришеше божествено - на парфюм и на секс... но тази миризма можеше да я долови само той, защото притежаваше тази жена, и тя беше негова. За останалите Маринова излъчваше аристократичен хлад и сдържаност, които дразнеха мнозина. Да я видят с него - мутрата и простака - беше наслада за очите и нараненото самочуствие на градските клюкари.
А мъжът й беше леке. Общински съветник в малкото градче, Маринов бе пример за продажно леке без капка мозък. Сам му се навря в ръцете, дойде да плаче, че му трябвали пари, и той го прикотка, хранеше го от масата си, поеше го, от време на време му се заканваше с пръст и му се подиграваше в очите, а оня му целуваше ръка и го гледаше в устата като кученце...
Виж, Маринова беше друго нещо. Не поиска да спи с него за пари и той й се присмя.
Да, от време на време, когато се отърсваше от лъстивата примамлива гледка на тялото й си спомняше онзи път, когато й предложи пари и тя му отказа. Беше толкова студена и всъщност тогава той осъзна, че се страхува от нея. Моментално прогони мисълта от главата си и посегна към нея, събори я с един удар на леглото и забрави всичко в себе си освен онова, което душата му крещеше - да притежава тази жена напълно, с цената на всичко.
Звярът в него смачка розовата й гладка плът, насилваше, хапеше до кръв хладните й бедра... Докато не усети как ръцете й се сключиха около кръста му и го притиснаха като в менгеме. Тя го гледаше, очите й го предизвикваха, притискаше го към себе си и той престана да се контролира, потъна в нея и й се остави...

Бяха странна двойка. Нощ след нощ всичко се повтаряше - той я унижаваше, влачеше я със себе си в най-долнопробните кръчми и бардаци, където се напиваше като скот и я опитваше пред всички така, както опипват най-евтините проститутки. Искаше да я накара да му каже, че е свиня, простак, да го удари, да направи нещо, ала тя стоеше на коленете му хладна и незаинтересована, не хапваше нищо, не пиеше нищо и не говореше с никого.
И всяка вечер в него се надигаше дивият страх от нощта, която предстоеше - защото той едва се сдържаше да не я обладае тук, на масата, пред всички, сдрържаше го само страхът му.
Страхът от оня момент, в който ще потъне в нея, ще й се остави целия и в него ще остане само онази мисъл, която ще го измъчва до дъното на нощта: дали тя не го мрази, дали не го мрази, дали не го мрази....