автор: dressy

опита ли сладкото от праскови,морому
не узряха както трябва дяволските това лято
дъжда отми всичките им спомени
и ги изкълва свраката от съседния двор
събирах ги една по една
чаках ги да паднат натежали от тъга,йоргос
големите ти ръце останаха отпечатани на стената
дето варосва пролетта,помниш ли
сложих черния казан
едвам складох огън в избата
и котките не спряха да ми се мотаят из краката
черната и бялата
-махни ги-все казваше
захарта се разсипа от чувала на тънка струйка
мравките полудяха,знаеш как е преди дъжд
сварих го,сладкото,както го обичаш,йоргос
с две листенца индрише,откъснати на залез
другото е едно и също,морому
сънищата пак влизат през процепа на вратата
хващат ме за косите и ме носят през водата
вятъра няма няма и току спре в престилката ми
да поплаче миг два
имам синя боя сега-ще намажа дъските на прозорците,че избеляха
и чаршафите постилам всеки ден на желязното легло
колосани до смърт
ти само опитай сладкото от праскови,
и прати по онзи човек ключа от портата
че май няма да спре проклетия дъжд,по-добре да залостя хубаво
с обич.