автор: petinka

С походка снажна той пристъпва леко,
тъй, сякаш "гларус" винаги е бил роден.
По пясъка, на голо със галоши ходи,
отправил взор, все още тъй уверен,

че с потник (някога бил бял), на дупки
от раз момите чужди ще свали.
Обаче махне ли го... леле, майко,
с аграрния си тен ще ги срази.

И с тез гърди юнашки, цели в косми,
мустак засукал, тАке накривил,
по цялата му мазна горна джука
различни шлюпки всеки би открил.

Че на Обед хапнал бе домат с ракийка
и много чесън с копър в гъстото млекО,
пипер и лучец, сиренце със вино,
а за десерт изял бе доста сливи - на око.

Така подхранен и с корем юнашки,
по пясъка, на плажа тъй горещ,
с хавлията на рамо сваля мацки
тоз гларусен "ерген", с вид много свеж.

Уста отвори ли - О, Боже! - да говори:
"Шшш, ало, мацко, гутен таг, бонжур",
от страшния му дъх и правоговор
път всеки ще му сторва - кат шпалир.

Че той на плажа си е живата атракция -
субект балкански и с характер на козел.
Добре поне, че лятото е само два-три месеца...
жена му ще го върже дОма... на възел, натюрел.