превод от Dobria
При плаване понякога на групичка матроси
се случва да улови над бурното море,
огромни бели птици, могъщи албатроси,
преди да може някой да иска да ги спре.
И на дъски ги слагат. И ето изнемогнал,
изплашен, неуверен, той, като две весла
сам влачи царя мощен, достигащ и до Бога,
по палубата мръсна, гигантските крила.
Да сам сина небесен, що бурите надбягва,
там става грозен, и жалък, плах смешник.
С лули запалени матроси го преследват
и дразнят с смях, с престрвки и със вик.
САМ АЛБАТРОС поета, смело и умело
докато е в небето над бурите лети.
Но кацнал на земята се движи неумело.
С крилете си той пречи на хорските тълпи.