по Марина Цветаева 1 юни 1913
Бесна съм от твоя ник,
въртя се в леглото,
на съня ми колелото,
караш ти - мой ученик,
Край! Стани, и в този миг!
Чуй ме ти: мой ученик!
Във злато и във сребро,
посред звездната градина,
и за зло или добро,
до горящата камина.
Огън нощ и лунен лик!
Чуваш ли - мой ученик?
Моят луднал кон - Пегас,
на галоп препуска, хрускат,
в огъня ми час по час,
спомените ме напускат ..
Стари рози - стар светлик,
Чуваш ли - мой ученик?
И когато пепелта,
слегне там до коленете,
ни, чудо боже, във нощта,
ще те претворя във цвете,
Като юноша във миг,
ще си ... чуй - мой ученик!
И когато отначало,
пак науката те грабне,
аз ще те изпия цяла,
и от обич ще припадна,
Чувствайки как си велик!
Чуваш ли - мой ученик?!!!
Милчо КИРИЛОВ
Авторски превод 4.06.2008 01:46 ЕЕТ, София, Хемус