автор: Liulina

Поглеждам през прозореца,а там свит от студа стой той,онзи човек от онзи сън.
Гледам го иззад завесата,защо е тук?
Преди ден пътувах в един градски автобус и там ми се случи странна случка.
Както си стоях към мен се приближи летейки една оса,аз се опитах да я прогоня махнах с ръка,а тя ме заговори:
- Не виждаш ли,че ще ме събориш млада госпожице?-аз се огледах,но не видях никой който да ме гледа очаквайки отговор,осата продължи - аз ти говоря,не се чуди,а се вгледай внимателно.
Аз я послушах и какво да видя,това въобще не беше оса,а един малък човек в самолет.Беше ми неудобно пред всички хора да му отговарям и се направих на разсеяна,а той продължи:
- Казвам се Николай,идвам за теб,ще те водя на едно място.Качвай се в самолета.
Помислих,че или аз полудявам или този малък човек е луд и без да искам му отговорих:
- Та аз съм много грамадна,как ще вляза в този малък самолет.-хората ме изгледаха странно и аз се засрамих.
- Качи се,просто протегни крак и ще видиш как. - каза ми човечето
Аз не бях от най - доверчивите и прибързани хора,но това ми се видя много странно,за това вдигнах нагоре крак и той изведнъж стана достатъчно малък за да стъпя на стълбите на самолета.Повдигнах се и влизайки в него станах мъничка мъничка...Хората от вън останаха като втрещени.
-Марина нали?- попита ме мъжът.
- Да Марина...-отговорих аз.
- Отиваме в страната на малките хора,те имат нужда от теб.
- Е защо точно от мен? - окопитих се.
- Защото преди много години баща ти ни беше приятел и нашият учител му връчи да пази един медальон,в който е заключена магията на малките хора.
Тогава в страната ни имаше размирици,хора ламтящи за власт се караха и си правеха магии едни на други.Учителят ни не беше доволен,затова с едно заклинание събра магията на всички малки хора в този медальон който е на врата ти.
- Защо просто не ми поискахте медальона?
- Защото учителят преди да предаде богу дух каза на твоя баща думите на заклинанието с което да върне магията в нас.
- Баща ми почина миналата година...да мисля,че може да ми е казвал нещо,но аз не съм го запомнила.
- За това те взех,за да се опиташ да си спомниш,защото сега страната ни се нуждае от магията,заплахата идва от хора като теб.
- Добре,колко време ще ме държите,защото трябва да ходя на работа,майка ми ще се тревожи...
- Не се притеснявай,майка ти знае,че си на екскурзия с приятелки,а в работата си се обадила,че се нуждаеш спешно от отпуск и те са те освободили вече.
- Много сте бързи...
-Почти стигнахме...
Вгледах се внимателно и видях един прекрасен град.Постройките на който бяха пъстри и красиви,с разнообразието на форми и идей.
- Сега ще кацнем пред кметството за да те запознаем с кмета.
- А като слязя няма ли да стана пак голяма и да ви смачкам?
- Не се притеснявай,Тук над града има защитна магия която е останала от много време.
- Всеки който влезе тук става малък като нас.Някой хора дори не разбират,че са станали малки.
- Е това е добре.
Слезнахме на един площад целия в детски рисунки.А пред мен застана един застаряващ мъж с интересен жълт костюм,който ми се представи:
- Казвам се Жълт Иелоув и съм кмет на това прекрасно място.Ти сигурно си Марина.Покоите ти те очакват.
-Приятно ми е господин Иелоув,благадаря за посрещането. - отвърнах му аз.
Стори ми се че живея в приказка,едни стълби чиито парапет бе обрасъл с малки розови розички,се извиваше нагоре и нагоре,а самото жилище си висеше във въздуха.Влезнах през една огромна гравирана порта и вътре тръгнах по един килим на черни и жълти квадрати.Качихме се на втория етаж с ескалатор и стигнахме пред една врата на която имаше нарисувани скиптър и жезъл , а кметът каза:
- Тази сграда представлява кметството,а това е твоята стая.
- Благодаря - не се сдържах и попитах - а защо е във въздуха?
- След последната обсада,когато учителят прибра магията в медальона тази сграда беше вече вдигната за защита.
Бях доволна от отговора и влязох в покоите си както се изрази кмета.А там беше разкош.Всички мебели бяха във формата на лотос.Всички прибори,кърпи,килими и пердета също.Мивки,душове всичко беше с тази форма и в бяло.Изкъпах се,преоблякох се в една нощница на лотоси и седнах пред телевизора.Обаче съм заспала и в съня си чух песничка,която баща ми обичаше да ми пее когато бях малка,а тя звучеше така:
Зи та на магия лорис,
ге на ла пире лотос,
тра ла ла сипомус
от медальонос!
Аз винаги го питах какво значи това,а той ми отвръщаше и аз не знам,а после ме питаше дали ми харесва.Песничката имаше жива мелодия и затова ми допадаше.Сутринта като се събудих,започнах да си я пея под душа и се случи нещо странно.Изведнъж от медальона започнаха да излизат звездички с различни цветове и да излитат през прозореца,после усетих,че и сградата се движи и накрая паднах в банята защото и тя падна на земята.Тогава разбрах,че това трябва да е заклинаниетоНа вратата ми се почука..
- Благодаря,че се сетихте за заклинанието. - беше кмета
- Аз не се сетих аз го сънувах...
Изведнъж нещо ме стресна беше гласът на мама:
- Ставай ще закъснееш за работа и ще те уволнят.
Събудих се и погледнах през прозореца и там беше той,онзи човек от онзи сън,човека със самолета.Какво ли правеше тук?
Облекох се и тръгнах,спрях се пред него и той пръв ме заговори:
- Марина,сега мога да бъда и голям.
Тогава разбра,че не е сън.