А когато лицето ми
се напука от дива тъга,
луна ще изгрее.
Ще прореже косите ми
ягодова зора ,
от вените ми
мляко ще се лее.
Викам яростно
срещу дъжда
по стеблото ти,
като стрък детелина,
четирилистен
нахлуваш във водите ми.
Искря от вятър,
дъхтя
по ъглите,
надбягвам се бясно
с острието
на очите.
Тръстиково надничам
в дланите,
момчешки наивно
ме пиеш,
отвяваш стремето,
порязваш си зъбите,
люлееш в устните.
Люлееш...
Люлееш косите ми.