автор: tarassevitch

Минавах по пазара. Гледам – на една щайга на земята седи старец. А пред себе си на вестник разложил десетина връзки лапад и още толкова копър. Аз копър не обичам. Хайде, рекох си, ще купя лапад. Жал ми стана за човека. Приближавам се и го питам:
- Това лапад ли е?
- Не, - казва – киселец. – И все го нарежда, пренарежда – да изглежда по-представително.
- Като лапада ли се готви? – Питам го, решена да си купя, каквото и да е.
- Не. Слага се в лапада или се реже на салата, ама по на ситно, че е твърд. И кисел – на, опитай!
- Не, благодаря. – Казвам и пак питам, мислейки, че не съм разбрала. – Как се готви?
- В лапада го слагат или в ориз, ама по малко, че е кисел. И то сега времето на лапада вече мина.
- Откъде е бран?
- От моята градина е. Аз не съм прекупвач. Всичко сам си гледам. – И ми показва ръцете си – груби, черни – отрудени селски ръце...
Аз киселец не обичам. Но си взех две връзки. А утре ще отида и ще купя останалите.