автор: sradev

предишно
Един от юмруците беше малко по-стиснат от другите и юнаците веднага и много внимателно се заинтересуваха.

-Какво още стискаш така силно в юмрука?
-Последната пара.
-Недей! Не дръж заедно душата и парата - ще се прокиснат взаимно. Тури душицата другаде, поне в стомаха - на топло.
-Беше там, но избяга - отдавна там е празно.
-Купи й хляб за тая пара и ще се върне.
-Малка е парата, за чаша-две хляб не стига. Пък и пазя я за Лотарията. Представи си - сто хиляди пари можеш да спечелиш!
-Но късмета, - поясни Паридай, търси разум, а не пари. Парите той ги дава. А ти акъла държиш в корема.
-Но късмета, - поясни Хаймана, търси любов, а не пари. А ти душата си стиснал в юмрука.
Баткото на юмрука се обади - Ела при нас, никого не пускаме, само гониме. Па можеш и душицата да продадеш - на кяр ще си.
-Гледах, гледах в земята, рових под земята, но само тая пара намерих. Такъв ми е късмета.
-Начумерил си се и за това само тая пара си намерил. Късмета обича усмивки. Гледал си в земята, а късмета там не се рови. Земята крие мъртвото, това е умряла пара. И аз намерих грош от времето на цар Камък. Царя го няма, имането му го няма, само този грош земята беше изплюла.
-И какво направи с този грош?
-Хвърлих го в езерото на Спомена. Нека водата го измие, преоблече, изяде.

Шальо, като чу това и хукна към езерото. Но там е пълно с такива като него - търсят парите на чуждите спомени.

Ех, Шальо, Шальо. Тичаш за грош, но не отваряш ръка. Ще посегнеш към намерен, ще изпустнеш хванат. Акъла ти в корема, душата - в юмрука, късмет с пари купуваш, хляб от чаша пиеш, денят ти е нощ...
А може би такава е тенекиената правда?