автор: angar

(Във връзка със стихотворението на Милчо Кирилов "На път за ада")

Умрях и спрях: не зная
къде да се отправя?
Реших да пробвам в рая.

- Какъв е твоят грях?

- С едно момиче мило
веднъж се запознах.
А то бе тъй красиво,
че аз го пожелах!

- Нима това е грях?

- Примолих му се страстно,
а то пък бе съгласно –
и аз го обладах.

- То също не е грях!

- Обичахме се бясно,
а то бе тъй прекрасно,
така че много пъти
със него върших грях!

- То радост е, не грях!

- Но в мен се влюби друга.
Обичаше ме лудо,
а аз й се присмях!

- Какъв ужасен грях!
След грях такъв къде ли
във райските предели
за теб ще има кът!

Оттук направо в ада,
където ти се пада,
отправяй се на път!

Безсилен се помъкнах
на път към ада аз,
посърнал и помръкнал,
и мислех си на глас:

“Единствен грях аз имам,
а Милчо има три:
със Светлето, със Олга,
и с Рита-5 дори!

Във кой ли кръг на ада,
в казаните с катрана,
след време той ще ври?!

Дано успее Милчо да се справи
тоз трети грях – със Рита – да не прави
или, във краен случай, да опита,
вината да стовари върху Рита!”