автор: dyx

Чожешкият живот е толкова прекрасен,толкова разнообразен,толкова любящ и странен!Човешкият живот е преживяване,което си струва.Нека се огледаме около нас,нека видим всичката тази красота.Докато човека е подвластевн на своя ум,той не може да разбере изяществото,съзидателността,цялата творческа енергия,която е вложена в него самия и навсякъде наоколо.
Удивително е,и ако за миг се смълчим,ако се заслушаме в песента на птицата можем да разберем всичко.Да,целият смисъл на живота е вложен в песента на птицата!Ако се вслушаме в себе си,ако заглъхнем за света и се отворим за светлината в нас,можем да чуем същата тази съвършена песен.Смисълът е да бъдеш това,което си и да го правиш докато съществуваш.Да правиш това,за което Животът е благоволил да те призове.Славея е призован в своята песен,а човекът-той е призован в своето сега,в своята цялост.Та всичко кипи от живот,и той е навсякъде...нима не си струва да играем за този живот.Но това цялото напрежение и усилие,с което существуваме,не е ли породено от нас самите?Нима няма спасение от робството,в което сами сме попаднали?Бога ни е дал свобода-дал ни е право на избор.Но как!?Как човека използва своето право-избира да ходи в пътя на страха,и се страхува да се раздели със своя срах,да не би да загуби всичко.Но какво можеш да загубиш ако не притежаваш нищо.Ако ти си безплътна душа,която се изявява за миг,за два,а след това напуска този свят.Какво можеш да загубиш освен привързаността си към страха?Защото той седи на прага и пази,да не би да познаеш истината и да станеш свободен.Прага е настоящия момент,където се воюва и където се побеждава.Страхът е обсебил хората,като не им позволява да познаят своя най-добър приятел-настоящия момент.Страх ги е да не би всичко да свърши като се освободят от своето "его",да не би да изчезне утрешният ден със всичката му злоба и обещания.Но утре си е за утре,а със страха можем да се справим сега;защото ако ти,с цялото си сърце се устремиш към извора,от където си дошъл ще се наложи да се освободиш от всичко,което възпрепядства твоята Светлина да излезе наяве.А страхът-той е този,който се храни от твоето невежество,и единствено познанието може да разсее мрачните му краски.Животът,не простото ти съществуване,но Животът,който се живее истински,100-процентово,с цялото същество-той е дар,дар за онези,които дръзнат да поведат своята битка;не с останалия свят,ами вътре в сърцата си.Битката е на живот и смърт,и единствено победителят в нея може да вкуси от елексира на безсмъртието,може да стане безсмъртен,там където царува смъртта!
А нима не е истина,че в тази цялата суета и гонене на вятъра сме забравили наи-ценното -- ДА ЖИВЕЕМ,ДА СЕ РАДВАМЕ НА ЖИВОТА И ДА БЪДЕМ БЛАГОДАРНИ ЗА ВСЕКИ МИГ ПРЕКАРАН В НЕГОВИТЕ ОБЯТИЯ.Хората са завладяни от своя страх,който ги подтиква да трупат,да се гневят,да страдат,да се вкопчват в това,което не е тяхно...страхуват се за жалкия си живот.Но това живот ли е-там където няма радост,няма мир,няма смелост и упование...а само страх!?Поради това Христос е казал "който загуби живота си заради Мен ще го намери".Всъшност ние нищо не губим,само илюзиите си,само с тях се разделяме.А каква загуба е това?Нима не е победа-да се отървеш от примката на собствения си страх,който някои наричат живот.И жовот ли е това,което е подвластно на смъртта...нима не е смърт?Живее Бога.Този,който е в нас.Този,който се бори за нас.Този,който ни води и пажи.ТОЙ живее и само в Него имаме живот,само когато сме познали неговата истина,тогава сме живи.Защото знаем,че всичко е преходно,знаем,че ние сме вечни и най-важното:знаем какво правим тук и защо го правим тъй,както никой друг.Това е Йивот-да бъдеш Йивот,да си в едно с Него!Да носиш своята отгововорност и да се стремиж да вършиш Неговата повеля.
Всеки миг е радост,всеки миг е ценен,всеки миг носи безкрайния океан от любов в себе си.А ние търсим любовта навсякъде,по всяко време,но не и в настоящето:
Но ето Слънцето не ще угрее ни нощес,
а в заранта му ще засияят върху нас лъчите му любящи.
Заранта на Слънцето е сега,тук...когато то дава толкова,колкото можем да вземем.От нас зависи дали ще примем безценния му дар или ще продължим в илюзията на този свят:
Защо,защо красотата тъй обягва ни злощастно?
Защо във мъки нии стоим?
Но дори смъртта да гони ни нещастно,
с Тебе вечни сме и ще победим!
Победата е на красивото над грозното;на истинското над илюзорното,на съвършеното над грешното;на любящото над омразното;на това,което си заслужава над това,което няма значение.Победата е вътре в нас.А НАСТОЯЩЕТО е момента на истината,който настъпва тогава,когато си готов-нити по-рано,нито по-късно.Настъпи ли веднъж,бъди готов:защото долното ще стане горно,а горното ще стане долно."Ще мразиш това,което си обичал и ще обикнеш това,което си мразил."Света ще отеснее и небето ще се отвори,и ще бъбеш Живота,и ще ядеш от неговото дърво и така вовоки.
АМИН