автор: scenaristbg

Сърцето ми се е превърнало в жилищен блок много отдавна. Твърде много хора са влизали и излизали, стаи под наем имам, апартаменти, няколко апартамента. И почти всичко е запълнено.
Значи влизаме вътре, там като портиер чака "първата любов" - онази от детската градина, която ако срещна на улицата, няма да я позная. И тя се усмихва на
живущите в сърцето ми, махва им, говори си с някои по симпатични. Харесва й да си живее в своята гарсониера на партера. Винаги пита всеки нов посетител за къде отива, за да няма подозрения, че не си върши работата.
С един доста стар и раздрънкан асансьор, който е возил практически всички жители в тази кооперация, се катерим по етажите. И всякакви хора живеят там - приятели, любовници, идоли. Всеки ден моята работа е да обикалям из цялото жилище и да прекарвам време с тези хора. Понякога се заговарям с портиерката, понякога отивам на гости на някой нов и несъстоятелен наемател, за кафе обичам да ходя при някоя стара любовница, а пък за обяд - при първата си бивша съпруга.
В нашата кооперация има това правило - всеки нов наемател става управител на домсъвета. Неприятно е,когато започнат да се сменят често, но какво да се прави. Когато няма нови наематели, тогава някоя по-стара любов поема ролята. И настават караници, подкупи, мизерии, писъци, крясъци.
Ужасно е, така искам да се преместя в някой друг жилищен блок, да не се занимавам с такива глупости, но какво да се прави - такъв е животът. Моят дом е моята крепост.