Смъртта при философа бе дошла -
с тефтер в ръка, а в другата - с коса.
Защото по тефтера беше време
във този час живота му да вземе.
Извика философът възмутен:
- Защо, старице, си дошла при мен,
да срежеш на живота ми конеца?
Та ние сме венеца на твореца...!
- Това, че сте венеца на твореца,
то си е ваша, хорска, хипотеза.
За червеите не сте нещо повече,
освен храна за тяхната трапеза!
Така онази, със косата, каза
и пътя на живота му отряза.