автор: miglena

Орхидея без сянка раснела между пръстите на Девата
в трънливо предчувствие за разпятие.
Разцепила се като рубинен нар вселената и
плътта на Божия син се сляла в нетленност с духа,
за да покълне баобабът на вярата,
че за Господа всички са живи.
От лъчистост се заражда благото слово,
словата в пръстта и тревите събират сила,
за да изкласят в живоносно жито,
житната кръв в човешката обич пулсира, пулсът
на пепелта, погълнала безжизненото тяло,
оживотворява сърчицата на колибри,
летящи между стъблата на този и отвъдния свят
в неспирно пърхане, изписващо
с лебедово перо и
мастило от небесен прашец
по звездолинията на всемира
притчи и химни за словонадеждие,
чиито лъчи проникват
в теб и в мен
и възкръсват удушените стрелки,
а черупчен писък възвестява раждането на орела,
който ще се извисява до вършините на баобаба
с криле, помитащи образите на обезвереност,
за да се зазорява и най-горестната нощ
с лъчепойната песен на вярата,
която отглежда цветя без тръни и сенки
в дланите на надеждословието.
Воистина живо.