автор: jey

По един дълъг, безлюден и прашен път вървял някакъв пътник със своето куче. Вървял що вървял, изморил се. Гледа пред себе си оазис!
Прекрасна врата, зад оградата - музика цветя, шуртене на ручейчета, с една дума, идеално място за почивка.
- Какво е това? - попитал пътешественикът вратаря на входа.
- Това е раят. Ти вече умря и сега можеш да влезеш и да си починеш истински.
- А там има ли вода?
- Колкото искаш: чисти фонтани, прохладни басейни, чешми.
- А дали ще ме нахранят?
- Тук има всичко, каквото си поискаш!
- Но с мен е кучето ми.
- Съжалявам, господине, но кучето не може да влезе. Налага се да го оставите тук.
Като чул това пътешественикът се отказал да мине през чудноватата врата и продължил по пътя си.
След известно време пътеката го отвела до едно селце и той спрял до първото дворче и помолил:
- Жаден съм, искам да пия вода.
- Влез, в двора има кладенец.
- А моето куче?
- До кладенеца ще видиш поилка и за него.
- А храна?
- Мога да ти направя вечеря.
- А за кучето?
- Ще се намерят кокалчета.
- А що за място е това?
- Това е раят.
- Как така?! Вратарят пред двореца ми каза, че там е раят.
- Лъже той. Там е адът.
- Но защо в рая търпите това? - възмутил се пътника.
- Това е полезно. До рая стигат само онези, които не изоставят приятелите си.