автор: aurora

Сбогувам се…
С поредната година…
По-трудно ми е днес да се усмихвам.
Небето-крупие във вечното казино
над улиците се разплаква и утихва.

Поглеждам вяло…
Някъде през рамо…
На масата - букет от маргарити.
Не чакам никой, гостите ги няма.
Седим със Тишината - неми зрители.

Изравям мислите…
Редя ги в пъзел…
Картината е в стил импресионизъм -
Размазано мастило, думи, възел…
парче живот, през времето изнизано…

Чертата тегля -
тридесет и пет години…
Опитвам се докрай да изиграя ролята.
Откъсвам детелина от Висящите градини…
(…Следващия път ще се родя напролет…)