автор: tarassevitch

На К.

Не е редно,
изпотъпкал мойте чувства,
да ме отминеш,
не е редно.
И не е редно
своя поглед ти от мен
да криеш,
не е редно.

И не е редно
да чакам
от случайността пощада –
с тебе да ме срещне.
И не е редно
в очите ти дори
една искрица
да не блесне.

И не е редно
сякаш изведнъж
да ме забравиш
и вече никога
за мене да не жалиш!...
Не е редно.