автор: aniet

Художник, рисува лицето ми скришом и само понякога част от чертите си в недовършен портрет виждам без да мога на този фантом да предвиждам , фантазията как , защо и накъде се развихря.
Умело-непохватен в съня ми , не смее прага на деня да прекрачи, защото тъмнината затворена в мен , въхновение му дава. Неуморен , за да бъде еднакво-различен, в това- да поддържа хаоса е неимоверно педантичен. Търсейки забава, с разказа си многословен подарява и чрез него безскрупулно ограбва спокойствието от временната му забрава. И тогава въпроси разума задава, вплетени в емоция, лъжовността на разказвача бърза да разобличава, но процеса в паметта си няма силата да заличава и във всяка следваща мисловна стъпка това си проличава. Бои , наслагващи се и преливащи подобно дните , аз мога преживяното в нюансите да видя, и колкото емоцията да скрива, двойно повече възможно е , дори неволно , да разкрива.
Художник , рисува лицето ми , скришом от него аз играя с незнанието му и променям чертите си в моя недовършен портрет и ако се вгледаш, щрих от теб у мен дали ще откриеш?