автор: Ghoul

Вече беше 11 часа. Джес седеше на бюрото, унило отпуснала глава на ръката си, и умираше от скука. Оставаха още цели два часа до училище. Имаше цял куп домашни, които трябваше да напише, но точно в този момент някак си не й бе до това.
Беше прекалено унесена в мислите си. А те не бяха кой знае колко особени – днес ставаше точно една седмица,откакто ходеше с Матю. Трябваше да го изненада някак си. Макар и да не й личеше, тя беше заклета романтичка. Време беше да му го докаже. Чудеше се какво може да направи. Подарък? Нямаше време да го избира тепърва. Отдавна беше решила да му подари плочка на любимата му група. А и той й беше позволил. За първия им месец заедно. Вече беше обмислила всичко – кутийката и даже панделката бяха избрани. Всичко беше старателно обмислено и подготвено, а имаше още толкова много време до тази дата. А ето, че сега той беше провалил всичко. Само преди час се обади да й каже, че си я е купил. Джес, разбира се, се ядоса, но реши да си премълчи. Какво пък толкова, щеше да му измисли нещо друго. Време имаше. Сега беше по-наложително да измисли нещо за първата им седмица. Щяха да се видят на първото й междучасие – точно тогава и бяха тръгнали преди 7 дена. Тя не случайно му беше уговорила срещата за този момент. Беше планирала всичко. Искаше да е същото като онзи специален за нея ден. Даже беше решила да се облече по същия начин – бялата риза, вратовръзката, черните кецове. Щеше да се постарае да го накара да запомни този момент. Оставаше само подаръка. Но какъв да бъде? Посмъртно не можеше да обиколи магазините сега. Нямаше време. Не искаше да закъснява за училище точно в деня, когато не беше подготвена по нищо. В такъв случай имаше само една алтернатива – щеше да му даде нещо свое. И избора стана още по-труден. Плюшена играчка? Не, беше абсурдно. В този момент на усилена мисловна дейност, не особено присъща за нея, Джес се сети за идеалния подарък. Малко жълто мече с букет в ръка и синьо елече с надпис “I Love you”. Беше перфектно. И нямаше нужда да се мота по магазините с часове, за да търси някакви “префърцунени измишльотини”, както наричаше нещата в сувенирните магазини. Решено беше. Сега, когато този проблем отпадна, Джес остави въображенито си да вилнее наволя и да си представя как го прегръща, как му подарява мечето. Замечтана усмивка се разля по лицето й. Погледът й се втренчи занесено някъде през прозореца. Съзнанието й потъна в сладостен екстаз. Вече чуваше думите му до ухото й. Сякаш усещаше дъхът му. Неволно потръпна. В очите й блестеше игривото пламъче, което се появяваше всеки път, когато се сетеше за него. За нейно огромно съжаление, Джес беше грубо изтръгната от така приятните й мечти. Телефонът й усилено звънеше от поне минута и не спираше. Джес така се беше унесла, че не го бе и чула навреме. Разсеяно погледна дисплея – беше изписано неговото име. Чудесно, точно това й трябваше. Не само да си мечтае за него, но и да чуе гласа му. Веднага грабна телефона и вдигна. Беше се усмихнала така, сякаш той можеше да я види. Постепенно усмивката помръкна. С всяка следваща дума, която чуваше, Джес неусетно се разтреперваше. От яд. Може и злоба да се нарече. Не беше особено нетипично за нея. Накрая измърмори с нежелание едно «Добре, няма проблем. Разбира се, и аз теб.» И затвори. Е, по дяволите! Отлагаше срещата им. С цели две междучасия. Щяха да изпуснат техния момент. И то защо – щял да гледа бой. Колко интересно. Ха, сигурно изобщо не беше се сетил защо тя така държеше да е точно първото междучасие. Толкова и вислеше за нея явно. «Добре, така да бъде.» - ядосано си помисли Джес. Той ще се мота къде ли не, а тя ще му дава подарък чак. О, нямаше да го бъде изобщо. И тя можеше да пренебрегва. Не й беше особено трудно. Щом за него това беше толкова маловажно, щеше да бъде и за нея. Все щеше да се намери сгоден случай да му го върне. Джес нямаше намерения да се дава толкова лесно. Оттук нататък щеше да види той точно колко ледена и непристъпна може да е. Щеше да го разиграва точно така, както правеше и той. Все пак, в любовта и войната всичко е позволено. И Джес щеше да му го докаже. При това много скоро.