автор: pc_indi

Той се е появил с плач ( от своя страна)-
сякаш не точно това е искал...
И с радостни възклицания
от страна на появилите се преди него-
сякаш точно така е трябвало да бъде...
Има особен характер...Преобладаващо труден.
Той е... капката кръв по прехапани устни,
провели множество безмълвни диалози
с простреляни от тишина луни. Насаме...
Понякога, в сутрините си,
е с подпухнали очи и уморен вид
след вечери, в които е препил
с нездравословно тъмно.
Тогава е досаден и трудно поносим...
Той е...безгрижно промъкналата се вода
изпод пераляната, която и нея,
както и кранчето за топла вода
- няма , няма и няма кой да поправи,
за да изпере ризата си с кръпки на лактите,
вместо да я крие под леглото-
за да не я видят гостите...
Той е... премиерата на Великата пиеса,
за която някои знаят и са заели местата си,
а други сякаш закъсняват...
И докато се лутат безпомощно, търсейки
и притеснявайки заелите вече местата си,
просто... пропускат пиесата...
Той е... моралният ,правосъден
и наказетелен кодекс в детските ириси...
Той е... озъбената линия
на електро- енцефало- кардиографът,
която не иска да докаже своята правота...
А Тя... Тя с целувка прави
художественото оформление на тази озъбеност.
Тя сякаш е от друг свят...
Сякаш се е родила преди него, но заради него...
Разрошва перчема му, носи подарените й
от него цветни фибички така -
както се носи диадема от " Тифани" ,
пере ризата му... На ръка.
И бродира по нея красивости...
Повтаря му колко е силен и красив...
И вярва в това!
Рисува божествено и го рисува
такъв какъвто го вижда и какъвто е-
съвършен и прекрасен. И той вярва в това!
Тя е всичко, което има смисъл за него.
Тя знае, че без него би се обезсмислила.
Понякога, докато го наблюдава
как прави някои съвсем простички неща,
изпълнена с милозливост и нежност,
си спомня онзи трогателен миг,
когато красива и бяла... с нещо старо- като света,
нещо синьо- като най- добрият фон за крилете..., казва:
" Да... Вземам Живота за свой законен съпруг! "
И онова: "...Ако някой има да каже нещо,
поради което този брак не би могъл да се състои,
да го направи сега, или да замълчи завинаги! "
Никой нищо не можеше да каже, разбира се и...
Най- незабравимият миг: " ... Можете да целунете Поезията! "
Дори не видя кой улови хвърленият назад букет,
грижливо аранжиран от кръстницата им- Любовта...
Просто, скочиха в лимузината и потеглиха
на своето сватбено пътешествие,
а вързаните за задната броня
празни кутийки от бира,
привличаха погледите върху кратичкото:
" Just married " ...